Линейни кораби тип „Дюнкерк“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 56:
На [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската конференция от 1921 – 1922 г.]] за ограничаване на морските въоръжения е приет лимит за [[водоизместимост|стандартна водоизместимост]] за новите линкори от 35 000 [[тон|английски (дълги) тона]] (35 560 т). Съгласно договора линейният флот на Франция е приравнен към този на флота на [[Италия]], и неговата сумарна водоизместимост се ограничава на 175 000 английски тона (177 800 т). За всяка страна е съставен график за строителството на нови кораби за замяна на старите. Договорния лимит от 175 000 д. тона за Франция започва да действа след замяната на всички стари кораби, през 1936 г. Докато за другите страни до 1930 г. има „линкорна ваканция“, и нови линкори не се строят, Франция има възможност да заложи в периода 1927 и 1929 г. линкори. Техния брой не е ограничен, достатъчно е тяхната водоизместимост, на всеки поотделно, да не надхвърля 35 000 т, и Франция има възможността да избира тази квота така, както сметне за необходимо{{sfn|Dulin, Garzke|1980|с = 34}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}<ref group="Коментари">Освен Франция, такова право получава и Италия.</ref>.
През 1924 г. Франция започва подготовката на нова корабостроителна програма. Флота трябва да получи дълговременна програма за отделяне на парични средства за строителството на кораби – „Морски меморандум“, съгласно който всяка година трябва да се строят кораби със сумарна водоизместимост от 40 000 т. „Меморандумът“ не е приет от [[Парламент на Франция|парламента]], който желае да има възможността ежегодно да утвърждава строителството на нови кораби. Фактически в края на 1920 г. и в началото на 1930 година ежегодно построените кораби средно съставят около 33 000 т. Първоначално усилията са съсредоточени към строителството на [[крайцер]]и и [[разрушител]]и{{sfn|Dulin, Garzke|1980|
През 1926 г. началника на френския щаб [[адмирал]] Анри Сален ({{lang|fr|Henri Salaun}}) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „[[тежък крайцер|вашингтонските]]“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край{{sfn|Jordan French Battleships|19|2}}. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 [[конска сила|к.с.]], за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на [[Тежки крайцери тип „Дюкен“|тежките крайцери от типа „Дюкен“]], а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм [[снаряд]]и. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45[[градус (ъгъл)|°]] и максимална [[далечина на стрелба]]та от 43 000 м{{sfn|Jordan French Battleships|20|2}} при начална скорост на снаряда 965 [[метър в секунда|м/с]]{{sfn|Dulin, Garzke|1980|с = 34 – 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 4}}.
| |||