Именник на българските ханове: Разлика между версии

'''Именникът на българските владетели''' или, както е по-известен, '''Именникът на българските ханове''' е кратък средновековен летопис, запазен на [[Староруски език|руската редакция на старобългарскияцърковнославянския език]], съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. В него са посочени също и датите на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление. Именникът е познат от три късни [[препис]]а от края на [[15 век]] и от [[16 век]]. Предполага се, че изгубеният оригинал е бил съставен през 9 век на гръцки език и е съдържал някои понятия на прабългарски език.

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен [[Андрей Николаевич Попов|Андрей Попов]] при изследването на руски летописи и е публикуван през 1866 година в неговия труд ''„Обзор хронографов русской редакции“''. Тогава са открити три руски [[препис]]а на документа: най-ранният от тях – [[Сергей Уваров|Уваровият]], е от края на [[15 век]], а другите два – [[Михаил Погодин|Погодинов]] и [[Москва|Московски]], са от [[16 век]]. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „[[Елински и римски летописец]]“: между първата част – [[Четвърта книга на царете]], и третата – Хрониката на [[Георги Амартол]], без да бъде отделен от тях. Запазените преписи са преводи на руската версия на [[старобългарскицърковнославянски език]] и в тях за българските владетели се използва славянската титла „[[княз]]“, с която са наречени [[Аспарух]] и петимата му предшественици. Предполага се, че оригиналът на паметника е бил съставен на гръцки език, с вметване на названия на годините изписани на [[прабългарски език]] с гръцки букви. Смята се, че летоброенето на прабългарите се е основавало на китайските цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела името на някое животно, например „шегор“ („вол“), „дилом“ („змия“) и т.н.