Шарл дьо Гол: Разлика между версии

В началото на своето управление, на 23 ноември 1959 г. Дьо Гол изнася знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В създаващия се политически [[Европейска икономическа общност|съюз на европейските страни]] (който тогава бил единствено икономическа организация) президентът виждал алтернатива на „англосаксонския“ НАТО (в неговото разбиране за Европа не влиза [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]). В своята дейност по създаването на Обединена Европа той е готов на множество компромиси, които определят външната политика на [[Франция]] и до наши дни.

Първият компромис на Дьо Гол се отнася до създадената през 1949 г. [[Западна Германия|Федерална република Германия]]. Тя бързо възстановява своят икономически и военен потенциал, като силно се нуждае от политическо признание, постигнато с договора със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Дьо Гол обещава на канцлера Аденауер да се застъпи против английския план за „европейска зона за свободна търговия“, в замяна на посредничество в отношенията със СССР. Визитата на Дьо Гол във ФРГ шокира целия свят – човек, воювал в две войни срещу Германия, е първият, който ѝ подава приятелска ръка; но всичко това е само първата стъпка към създаването на [[Европейския съюз]].

Вторият компромис е свързан с това, че в борбата срещу НАТО, генералът се нуждае от подкрепата на СССР – страната, която за него е не просто „комунистическа тоталитарна империя“, а по-скоро – „вечната Русия“. Личната неприязън на Дьо Гол към комунизма минава на заден план заради националните интереси на страната. През 1964 г. двете страни сключват търговски договор, по-късно – договор за научно-техническо сътрудничество. През 1966 г. по покана на [[Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР|председателя на Президиума]] на [[Върховен съвет на СССР|ВС на СССР]] Николай Викторович Подгорни Дьо Гол е на уникална по продължителността си официална единадесетдневна визита в Съветския съюз. Президентът посещава, освен [[Москва|столицата]], [[Санкт Петербург|Ленинград]], [[Киев]], [[Волгоград]] и [[Новосибирск]], където е в току-що създадения Сибирски научен център. Политическите успехи на посещението включват договори за разширение на политическите, икономическите и културните връзки. И двете страни осъждат американската намеса във вътрешните работи на Виетнам, създават особена политическа френско-руска комисия. Даже е подписано съглашение за създаване на директна връзка между [[Кремъл]] и [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]].