Микрево: Разлика между версии

В югозападния край на селото и югозападно от него в местността Връчвите има останки от късноантично селище и некропол. Северозападно от селото са останките от късноантичната крепост [[Горно Градище (Микрево)|Горно Градище]].<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том 1 |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=572 }}</ref> В нея в 1996 година е разкрита [[Микревска базилика|Микревската базилика]] (Долно Градище).<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://svetimesta.com/Раннохристиянски-църкви/Базилика в местността -Градището - с. Микрево | заглавие= Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево |достъп_дата =28 януари 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |цитат= |език= }}</ref>.

През XIX век Микрево е малко село, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след 1878 година към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (''Mikrovo'') е посочено като село с 16 домакинства и 12 жители [[мюсюлмани]] и 20 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-143</ref>.

Съгласно известната статистика на [[Васил Кънчов]] към 1900 година в ''Микрово'' живеят 112 души българи [[-християни]].<ref>{{МЕС|188}}</ref>.

През 1913 година по време на [[Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298]</ref>.