Симитли: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Sashko1999 (б.), към версия на DiHri Етикет: Отмяна |
Sashko1999 (беседа | приноси) м Така е при всички останали членове. |
||
Ред 33:
Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.]</ref>}}
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на село ''Симитлий'' брои общо 820 души, от които 780 [[българи
[[Файл:17F8D5722-D908-4E1F-9E01-1DDD7D1743FE.jpeg|alt=|мини|389x389px|Църквата „[[Рождество Богородично (Симитли)|Рождество Богородично]]“]]
По време на [[Балканска война|Балканската война]] близо до селото се води [[Бой при Симитли|бой]] между [[Седма пехотна рилска дивизия]] и османски войски. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 г. Симитли остава в България. Мюсюлманското му население се изселва изцяло и според [[Димитър Гаджанов]] към 1916 г. селото е в руини.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm#a2 Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.]</ref> След войните тук се заселват много македонски българи бежанци, както и жители от околните села [[Сухострел]], [[Докатичево]], [[Тросково]], [[Градево]] и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от [[Рила]] и [[Пирин]]. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 – 7466 ж., през 1997 – 7684 жители.
| |||