Пепелянка: Разлика между версии

{{Taxobox}}

[[Глава]]та е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9 – 17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда.<ref name="Mal03" /> Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво. При южните подвидове то стои изправено, докато при ''V. a. ammodytes'' е наклонено напред.<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. 268 pp. ISBN 0-7134-1374-3.</ref> Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. [[Опашка]]та е много къса и завършва рязко, като последните 4 – 5 cm имат от кадмиево жълт до сигнално зелен цвят.

На цвят е бежово- до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. [[Език (биология)|Езикът]] обикновено е черен, а [[ирис (анатомия)|ирисът]] – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.<ref name="Mal03" />

Пепелянката е разпространена в Североизточна [[Италия]], Западна [[Унгария]], Южна [[Словакия]], [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], югозападните части на [[Карпати]]те, [[Турция]], [[Грузия]] и [[Сирия]].<ref name="McD99">McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).</ref> Някои източници включват в [[ареал]]а ѝ и Южна [[Австрия]].<ref name="Mal03" />

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни [[бозайници]] и [[птици]], по-младите екземпляри – с [[гущери]].<ref name="Mal03" /> Понякога яде и змии, включително други пепелянки.<ref name="Бешков" /> Прекарва 2 до 6 месеца в [[зимен сън]].<ref name="Str06" />

Пепелянката е като цяло [[летаргия|летаргична]] и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана, може да реагира по различни начини – да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.<ref name="Mal03" />

Пепелянката не снася [[Яйце (зоология)|яйца]], а е [[живораждаща]].<ref name="Sti74">Stidworthy J. 1974. Snakes of the world. Grosset & Dunlap Inc. ISBN 0-448-11856-4.</ref> [[Копулация]] се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4 – 8 на брой, като при раждането дължината им е 14 – 24 cm.<ref name="Str06" /><ref name="Бешков" />

[[Отрова]]та на пепелянките е сравнително [[токсин|токсична]], но се променя с времето и при различните популации.<ref name="Mal03" /> Тя има както [[протеолиза|протеолитични]], така и [[невротоксин|невротоксични]] компоненти, като съдържа и [[хемотоксин]]и с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на [[Crotalinae|гърмящите змии]]. Основните биокомпоненти са „кротоксин“/тази отрова, сравнително слаба, се отделя и от последните вътрешни зъби на смоците/и "фосфолипаза А"-нетоксично биосъединение, което комплектувано с кротоксина дава сравнително силна отрова. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно – болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.<ref name="Mal03" /> Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а [[земноводни]]те дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като [[медянки]]те и [[водни змии|водните змии]], изглежда са нечувствителни към нея.<ref name="Mal03" />

Отровата на пепелянката се използва за производството на [[противоотрова]] за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се отглежда за тази цел.<ref name="Sti74" /><ref name="Meh87">Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.</ref>

Пепелянката е описана първоначално от [[Карл Линей]] в ''„[[Systema Naturae]]“'' през [[1758]]. В началото на 20 век [[Жорж Албер Буланже]] описва няколко подвида, които и до днес са широко признати. Въпреки това има много алтернативни таксономии.<ref name="Mal03" /> В литературата се споменава подвидът ''V. a. ruffoi'' (Bruno, 1968),<ref name="Mal03" />, срещащ се в италианските [[Алпи]]. Много автори смятат ''ruffoi'' и ''gregorwalineri'' за синоними на ''V. a. ammodytes''<ref name="Str06" />, а ''transcaucasiana'' за отделен вид.<ref name="Str06" /><ref name="Mal03" />

|[[Австрия]] ([[Щирия]], [[Каринтия]]), Северна [[Италия]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Северна Македония]], [[Албания]], Югозападна [[Румъния]], [[Северозападна България]]<ref name="Mal03" />

|[[България]],<ref name="Бешков" /> [[Гърция]], [[Източна Тракия]]<ref name="Mal03" />

|Южна Румъния<ref name="Mal03" />

|[[Грузия]], Северна [[Турция]]<ref name="Mal03" />