Усойница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
{{Taxobox}} |
||
Ред 1:
{{Taxobox}}
'''Усойницата''' (''Vipera berus'') е [[вид (биология)|видът]] отровна [[змии|змия]] с най-широко разпространение в [[Европа]]. Среща се от [[Западна Европа]] до [[Далечен изток|Далечния изток]] и от [[Средиземноморие]]то до [[Северен полярен кръг|Полярния кръг]]. Тя е едно от най-студоустойчивите [[влечуги]] в света.
Line 26 ⟶ 5:
Усойницата има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Максималната дължина варира според региона, като в [[Швеция]] са регистрирани най-големите екземпляри с дължина 104 cm. [[Глава]]та е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.<ref name="Mal03">Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.</ref>
Цветът на усойницата варира значително – от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до [[меланизъм|меланистични]] индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Тъмна линия преминава отстрани от [[око]]то до [[врат]]а и продължава по тялото като поредица от петна.<ref name="Mal03" />
== Разпространение и местообитания ==
Усойницата е разпространена в обширна област в Северна [[Евразия]]. На запад достига до [[Великобритания]] и Северозападна и Централна [[Франция]], на север - до [[Северен полярен кръг|Полярния кръг]], а на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]] - и отвъд него. На изток е разпространена до [[Северна Корея]], [[Русия|руското]] крайбрежие на [[Тихи океан|Тихия океан]] и остров [[Сахалин]]. Южната граница на ареала преминава през Централна Франция, Северна [[Италия]], Северна [[Гърция]], [[Югоизточна България]], Централна [[Украйна]], района на [[Волгоград]], Южен [[Урал (планина)|Урал]], Северен [[Китай]], Северна [[Монголия]].<ref name="McD99">McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).</ref><ref name="Бешков">{{Бешков-Нанев}}</ref>
На [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] усойницата е [[Глациология|глациален]] [[реликт]] и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 m (при връх [[Мусала]]), макар че до началото на [[20 век]] е регистрирана и в някои стари влажни гори в равнините. В [[България]] е установена в [[Стара планина]] (от района на [[Чупрене]] до [[Карнобатска планина|Карнобатската планина]]), [[Витоша]], [[Рила]], [[Пирин]], [[Осоговска планина|Осоговската планина]], високите части на [[Родопи]]те, [[Същинска Средна гора]] и [[Люлин (планина)|Люлин]], като са регистрирани представители на два подвида – ''V. b. berus'' и ''V. b. bosniensis''. В Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и някои части на Родопите се среща напълно черна меланистична форма.<ref name="Бешков" />
Усойницата се среща в разнообразни местности – сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. В южната част на ареала може да бъде открита във влажни места в низините или на голяма надморска височина. В [[Унгария]] и [[Русия]] се придържа към [[лесостеп]]ната зона и избягва откритата [[степ]], където е разпространена [[степна усойница|степната усойница]] (''Vipera ursinii'').<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. ISBN 0-7134-1374-3.</ref>
== Поведение и хранене ==
Усойницата е активна главно през деня, особено в северната част на ареала. Движи се предимно по земята, макар че са наблюдавани случаи, в които се катери по стръмни склонове или в ниски храсти, за да се припича или търси храна.<ref name="Str79" />
Като цяло усойницата не е агресивен вид, а е по-скоро страхлива и хапе само когато е застрашена. В много случаи ухапванията са след настъпване на змията. Тя обикновено се укрива при признаци на опасност, но когато те изчезнат се връща, често на същото място. Когато е заплашена, предната част на тялото се извива в S-образна форма, подготвяйки се за нападение. Понякога усойниците показват присъствието си със силно и постоянно съскане, като често такива индивиди се оказват бременни женски.<ref name="Str79" />
Усойницата е приспособен към студа вид, който прекарва зимата в [[зимен сън]]. Във [[Великобритания]] зимният сън на мъжките и женските продължава съответно около 150 и 180 дни, а в Северна [[Швеция]] – 8-9 месеца. Там в меки зимни дни те излизат на повърхността, за да се припичат, като често дори се придвижват през снега. Въпреки това около 15% от възрастните и 30-40% от младите екземпляри умират през зимата.<ref name="Mal03" />
Основната храна на усойницата са дребни [[бозайници]], като [[мишки]], [[полевки]] и [[земеровки]], както и [[гущери]]. Понякога улавя [[слепоци]] и дори [[къртици]], както и [[земноводни]] - [[жаби]], [[тритони]] и [[дъждовници]]. Наблюдавани са случаи, в които яде [[птици]] и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата.<ref name="Str79" /> Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и [[насекоми]], [[червей|червеи]] и [[паякообразни|паяци]]. След като достигнат дължина около 30 cm диетата им започва да прилича на тази на възрастните.<ref name="Mal03" />
== Размножаване ==
В южната част на ареала [[копулация]]та се наблюдава в края на април, а на север – в средата на май. Отделни случаи са наблюдавани през юни и дори през октомври, но за тях не е известно дали са довели до раждане на малки. Женските често раждат веднъж на две години, а при хладно и късо лято – веднъж на три години.<ref name="Mal03" />
Мъжките откриват женските, следвайки миризмата им, като понякога изминават стотици метри на ден. Двойките остават заедно 1-2 дни след копулацията, като мъжките прогонват евентуални съперници.<ref name="Mal03" /> Тези сблъсъци се изчерпват с демонстрация на сила, като няма известни случаи на ухапвания.<ref name="Str79" />
Женските обикновено раждат от 3 до 20 малки през август-септември, но понякога също през юли или началото на октомври. Малките се раждат обвити в прозрачна мембрана, от която трябва да се освободят сами, като понякога те правят това още докато са вътре в женската. Новородените са дълги 14-23 cm, средно 17 cm. Те се раждат с напълно функциониращ отровен апарат. Един или два дни по-късно за първи път сменят [[кожа]]та си. Женските изглежда не проявяват особен интерес към малките си, но те често остават около тях няколко дни след раждането.<ref name="Str79" />
== Отрова ==
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести. В [[Швеция]] има около 1300 такива случая годишно, като при 12% от тях е била необходима хоспитализация.<ref name="Mal03" /> [[Отрова]]та на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея (10-18 mg при екземпляри с дължина 48-62 cm), ухапването рядко е смъртоносно.<ref name="Mal03" /> От 1876 са регистрирани 14 смъртни случая, последният на петгодишно дете през 1975.<ref name="War05">Warrell DA. 2005. Treatment of bites by adders and exotic venomous snakes. British Medical Journal 331:1244-7. [http://bmj.bmjjournals.com/cgi/reprint/331/7527/1244.pdf PDF] at [http://bmj.bmjjournals.com/ bmj.com]. Посетен на 15 септември 2006.</ref>
Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца – по цялото тяло.<ref name="War05" />
Системните симптоми, вследствие на [[анафилаксия]], могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа.<ref name="War05" /> В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.<ref name="Mal03" />
Съществуват поне осем различни [[противоотрова|противоотрови]] срещу ухапване от усойница.<ref name="MAVIN">[http://www.toxinfo.org/antivenoms/indication/VIPERA_BERUS.html ''Vipera berus'' antivenoms] at [http://www.toxinfo.org/antivenoms/ Munich Antivenom Index]. Посетен на 15 септември 2006.</ref>
| |||