'''Битката при Родо̀сто''' се състои през февруари 1206 г. край град [[Родосто]] между българите, водени от [[цар]] [[Калоян]], и латинските рицари и венецианците. Изходът на битката е в българска полза.
След като българите унищожават латинската армия в [[битка при Русион|битката при Русион]] на 31 януари 1206 година, остатъците от разбитите сили на кръстоносците се насочват към крайбрежната твърдина Родосто, търсейки убежище. Преди да обсади Родосто, цар [[Цар Калоян|Калоян]] атакува в движение съседния град Неапол. Той се отбранява от значителен латински гарнизон начело с Бег дьо Франзюр, рицар от Бовези и васал на убития при Адрианопол граф Луи дьо Блоа. Крепостта е превзета и разрушена, а при щурма загива почти целия гарнизон. Пленените обикновени войници са освободени, а рицарите - екзекутирани. Оттук българските войски настъпват срещу Родосто. Градът се се оказва добре укрепен, със значителен гарнизон от [[Венецианска република|венецианци]], подсилени от оцелелите от [[Битка при Русион|битката при Русион]] и отряд от 2000 войници, които пристигат по-късно. Тези сериозни военни сили са под командването на [[Теодор Врана]] - преминал на латинска служба византийски аристократ. Според [[Жофроа дьо Вилардуен]] самото появяване на цар Калоян пред града предизвиква пълна паника. "Плъзна такъв ужас, че те разгромиха сами себе си." [[Венецианска република|Венецианците]] се хвърлят към корабите си така трескаво, че почти се издавят в морските води. Византиецът [[Никита Хониат]] обаче твърди, че все пак става кратко сражение. Кръстоносците са победени, а Калоян разорява Родосто. Градът е плячкосан от българите, които продължават победоносния си марш през Източна [[Тракия]].
