Бронирана палуба: Разлика между версии

[[Файл:HMS_Dreadnought_1906_36_days_after_keel_laid.jpg|мини|200px|Вътрешната бронирана палуба със скосовете на [[линеен кораб|линейния кораб]] „Дреднаут“ ({{lang|en|HMS Dreadnought}}) при строежа му.]]

[[Файл:Armoured cruiser.svg|мини|200px|Схема на брониране на [[Броненосен крайцер|броненосния крайцер.]]]]

[[Файл:Protected_cruiser_schematic.png|мини|200px|Схема на бронирането на бронепалубния крайцер.]]

[[Файл:KGV Tirpitz armour and underwater protection.png|мини|200px|Напречни разрези при артилерийските погреби на линейните кораби „Кинг Джордж V“ и „Тирпиц“ с указано палубно и бордово брониране.]]

'''Бронирана палуба''' е елемент от конструкцията на бронираните бойни [[кораб]]и. Представлява хоризонтална преграда на корпуса на кораб, което е изградено от плочи [[корабна броня|броня]], често изпъкнало или имащо насочени надолу скосявания. Предназначено е да защитава [[плавателен съд|съда]] от падащи отгоре снаряди, бомби, осколки и отломъци. При големите кораби обикновено съединява горната и долната част на [[брониран пояс|бронирания пояс]], но може да се използва и като самосточтеленсамостоятелен елемент в бронирането на кораба.

Бронираната [[палуба]] за първи път се използва на кораба [[Монитор (кораб)|„Монитор“]], построен [[1862]] г. в [[САЩ]], като защита от косо летящи снаряди.<ref>{{cite|автор = Шершов А.П.|заглавие = Истории военного кораблестроения|место = СпБ|издательство = Полигон|год = 1994|страница = 121|isbn = 5-85391-010-8}}</ref>. След това се появила през [[1870]]-те години на [[Бронепалубен крайцер|бронепалубните крайцери]], като умерено по тегло решение на проблема за защита на механизмите на кораба и артилерийските му погреби. По -нататък палубата получава скосявания към [[борд]]овете, а също и към носа и кърмата, като дадената конструкция се нарича „черупковидна“, по аналогия с черупката на [[костенурка]]та с нейната коруба.<ref>{{cite|автор = Шершов А.П.|заглавие = Истории военного кораблестроения|страница = 126|isbn = 5-85391-010-8}}</ref>. Последващата еволюция на бронираната палуба е свързана с увеличаването на дистанцията на сражение, което увеличава вероятността от падащо попадение на снаряд, а след това и бомба с развитието на [[авиация]]та. На [[линеен кораб|линейните кораби]] от [[20 век]], като правило има две или три бронирани палуби, всяка от които има своя собствена роля в защитата на кораба. В съвременното корабостроене този елемент от конструкцията на бойните кораби практически вече не се използва.

Първите [[Броненосец|броненосци]] нямат бронирана палуба, тъй като дистанциите на боя са малки и вероятността от попадение на снаряд, летящ по балистична траектория над [[брониран пояс|бронирания пояс]] е много малка. За първи път в историята на корабостроенето бронирана палуба има корабът на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] [[Монитор (кораб)|„Монитор“]], проектиран от Д. Ериксон през [[1861]] г. НадводнияНадводният [[борд]] на „Монитор“ е толкова нисък, че попадения на снаряди по траектория отгоре се смятат за много вероятни. Поради това корабакорабът се сдобива, освен броневия пояс и с бронирана палуба, която е с дебелина 1 [[дюйм]] (25,4 mm).

Всъщност още плаващите батареи от времето на [[Кримска война|Кримската война]] носели горна бронирана палуба с дебелина от 1 дюйм, плюс дървена настилка, коетокоито, както показва бойния опит, са неуязвими за снарядите на артилерията от онези времена, падащи под достатъчно остри ъгли. Вътрешната бронирана палуба, разположена в корпуса, за първи път се появява на британския крайцер [[Шанън (броненосен крайцер)|„Шанън“]], при който цялата защита на носовата част е само благодарение на нея. Задължителен елемент от защитата на бойните кораби бронираната палуба става след появата на [[оръдие|оръдията]] с подобрена балистика и висока траектория на снаряда, които осигуряват поразяване не само на [[борд]]овете на противника, но и на палубата му при сражение на голяма дистанция.

На бронепалубните (леки) крайцери бронираната палуба е само една, но тя е разположена ниско в корпуса, промернопримерно на нивото на водолинията и ималаима оформени скосявания, които слизат под водолинията, за да предпази разположените под нея части на кораба от попаденията на вражеските снаряди – т.н. черуковидначерупковидна, т.е. изпъкнала бронирана палуба, която е единствената защита на този тип кораби. Помещенията, разположени над нея, не са защитени по никакъв начин дори от попадения на малокалибрени снаряди, в същото време тези под нея са добре защитени, което позволява да се запази маневреност и плавучест на кораба дори при тежки повреди на бордовете му. Освен това въоръжението на този тип кораби също е слабо защитено, което намалява ннеговитенеговите бойни качества.

На по-тежките кораби също започват да поставят черупковидна бронирана палуба вътре в корпуса, скосовете на която се съединяват с долния край на бронирания пояс. Дори поясапоясът да бъде пробит осколките на снарядите и пояса не прониквали под тази палуба.

Основното изискване към палубната броня е да съответства по здравина на бордовото брониране на кораба противсрещу тези средства за поразяване, които най-вероятно ще се използват срещу дадения кораб. При високобордовите кораби това не може да се изпълни за сметка брониране само на палубата, тъй като толкова високо разположена тежест ще застраши устойчивостта на кораба. Поради тази причина в повечето случаи на тежките кораби (броненосци, линкори, броненосниеброненосни, тежки и линейни крайцери) се използват не една, а две или три бронирани палуби, максимално отдалечени една от друга. Най-ниската от тях защитава котлите и механизмите, а най-горната конструктивно се съединява или с палубата на полу[[бак]]а (на носа), или с тази на спардека (в средната част на корпуса). Най-горната бронирана палуба обикновено можела да спре фугасен снаряд, който да се взриви извън корпуса на кораба, като осколките му, заедно с осколките на палубата силно повреждат незащитените помещения разполежени над по-долната палуба. приПри попадение на бронебоен снаряд няколкото палуби силно намаляват кинетичната му енергия, като последната палуба следвало да го спре и да защити жизнено важните части на кораба. Трябвало да се смирят с унищожените помещения между палубите. Понякога веднага след основната броинирана палуба имало и втора – противоосколъчна, но тя често също сериозно се повреждала, заедно с основната палуба.

При сравнение дебелината на палубата е доста по-малка, отколкото тази на бронирания пояс, тъй като в повечето случаи снарядите я поразяват под много остър ъгъл (обикновено до 50 – 60°) и при тези ъгли на снаряда се противостоят по-голяма дебелина броня, отколкото ако ъгълаъгълът е нормален (този принцип е широко застъпен в танкостроенето, с наклонените бронеплочи на танковата броня). Тази сравнително тънка броня, разчитана на големи дистанции на сражения и остри ъгли на попадение, от своя страна, е силно уязвима от балистични траектории на стрелбата (каквато е стрелбата на обсадната артилерия) – например, обсадната артилерия на японците при [[Порт Артур]], стрелящи по парабола, с ъгли на попадения близки до нормалните пробивали руските броненосни кораби от палубата на спардека до дъното, същото касае пораженията нанасяни от авиобомбите. При построените в началото на 20 век британски броненосци, хоризонталното брониране е до една четвърт от общото тегло на бронята, а по площ (заедно със скосовете) е сравнима с бордната броня.

Въпреки това, дори и доста по-късно конструкторите отделят поразително малко внимание на защитата на корабите от снаряди, летящи по висока траектория. Например, в Ютландското сражение британскиябританският [[линеен крайцер]] „Куийн„Куин Мери“ ({{lang|en|HMS Queen Mary}}) е потопен от огъня на немските „Зайдлиц“ и „Дерфлингер“, единияединият от снарядите на които пробил тънките бронирани палуби в района на носовите погреби и ги детонирал. Почти така, след три деситилетия,десетилетия загива и линейниялинейният крайцер „Худ“ ({{lang|en|HMS Hood}}) в битката му с „Бисмарк“, който на дистанция от 20 000 m, което примерноприблизително отговаря на ъгъл на падане на снарядите от 60°, с втория залп на 15″своя си15″ главен калибър покрива британския крайцер и пробивайки четирите му бронирани палубопалуби над погребите (дебели 1/2, 2, 1/2 и 1 1/2 [[дюйм]]а съответно), за един миг го потапя, заедно с целия му екипаж. Това показва как бронирането на палубите на британските линейни крайцери напълно несъответства на 12″ им бордово брониране.

Като цяло развитието на артилерията и появата на новото оръжие – противокорабните авиобомби – е отчетено едва при строежа на корабите от междувоенния период, такива, като „Ямато“ или линейните кораби тип „Ришельо“. При тях сумарната дебелина на бронираните палуби надвишава 200 mm и е напълно съпоставимассъпоставима с бордовата им броня. Следва да се отбележи, че тази система на брониране е една от причините за огромните размери на тези кораби.

* Броневая палуба // Военная энциклопедия: [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб.; [М.]: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.