Георги Кулишев: Разлика между версии

| отличия = }}

[[Файл:Bulgarian teachers in Doyran.jpg|ляво|мини|250п|Отляво надясно учителите Георги Кулишев, [[Тенчо Тенчев|Тенчо Тенчов]], [[Никола Хаджиташев|Никола Хаджиташов]], Никола Сурльовски, [[Антон Костов]], [[Евтим Спространов]] и [[Димитър Михайлов (учител)|Димитър Михайлов]]. Между тях — – свещеник [[Александър Попевтимов|Александър Попевтимев]]. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.]]

След Първата световна война Кулишев е виден деец на [[Македонска имиграция в България|македонската емиграция в България]]. Представител е на Дойранското братство от второто заседание на [[Учредителен събор на македонските бежански братства|Учредителния събор]] на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]], проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.<ref>{{cite book |title= Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918- – 1924, том 1 |last= Палешутски |first= Костадин |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= |isbn= |pages= 65 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

В междувоенния период той е активен участник в дейността на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. На 7 юни 1920 година Кулишев подава молба за членство в масонската ложа „Светлина“.{{hrf|Недев|2007|154- – 155}}<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref>

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в [[22 Обикновено Народно събрание]] (1927 - – 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.<ref name="Тюлеков 29">{{Цитат периодика| last = Тюлеков | first = Димитър | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927- – 1934 г.) | journal = Македонски преглед | volume = XXIV | issue = 1 | pages =29 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна [[Македонска парламентарна група|парламентарна група]] с председател д-р [[Иван Каранджулов]] и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО. На 1 юли 1927 година Кулишев при разискванията по отговора на тронното слово мотивира появата на новата парламентарна група, като заявява

Според него депутатите са призвани да бъдат „носители на едни по-специални интереси“. Дълбоката причина „за безпокойство и размирие на Балканите е в жестокото третиране на поробените български населения, особено под гръцка и сръбска власт“. Пиринските депутати са с мисията да „изнесат”„изнесат“ националните тежнения не само на населението от Македония, но и на българите в Добруджа и Тракия“. От първата редовна сесия на ХХII ОНС депутатите настояват в отговора по тронното слово да се акцентира върху малцинствения въпрос. От името на групата Кулишев заявява, че България има „нравствено и политическо право да издигне глас за онеправданите и измъчени българи извън нейните граници“. Кулишев е депутат от Македонската парламентарна група и в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934).<ref>{{cite book |title=Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934 – 1934 |last=Тюлеков |first=Димитър |authorlink= |coauthors= |year=2001 |publisher=Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград |isbn= 954-81-87-56-6 |pages= |url=http://www.promacedonia.org/dt/dt3_1.html |accessdate= |quote= }}</ref>

Кулишев е член-учредител на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 10 октомври 2015|издател= Македонски научен институт}}</ref> При възстановяването на ВМРО пише брошурата „Новите смутители всред македонската емиграция“, в която критикува дейците на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство]] (серчани).<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 31- – 32.</ref>

След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] Кулишев е редактор на проправителствения вестник „[[Слово (вестник)|Слово]]“ (1925 - – 1926). След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] той пише там, че „България е нападната“ от „Московския интернационал“ и говори за „страшната опасност“ от „дружбашко-комунистическите водачи“ и обслужващите „чужди интереси“ „емисари на Единния фронт“.{{hrf|Недев|2007|159- – 160}}

След разцеплението във ВМРО след убийството на Александър Протогеров застава на страната на [[протогеровисти|протогеровисткото крило]].<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 643.</ref> Освен на „Слово“ Кулишев е редактор и на вестниците „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“ (1926 - – 1928) и „[[Вардар (1929 - 1930)|Вардар]]“ (1929 - – 1930). През 1931 г. емигрира в Швейцария, но през 1933 г. се завръща в България и става член на Съюз „Звено”„Звено“. След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] оглавява отдела за печата и цензурата на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].{{hrf|Недев|2007|319}} Става редактор на вестник „[[Нови дни]]“ (1934 - – 1935)<ref>Билярски, Ц, - – „Александър Протогеров —– генералът-войвода“, София, 2012, ИК „Синева“, стр. 98</ref>, а от 1935 и негов директор. През 1938 г. е избран за депутат от Петричка околия в [[24 Обикновено Народно събрание|XXIV ОНС]], но изборът му е касиран. През 1939 – 1940 г. е пълномощен министър и секретар на Министерския съвет.

През 1943 година се включва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година е главен секретар на Министерския съвет (1945 - – 1946). От 18 юни 1945 година представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт, след като [[Петър Попзлатев (политик)|Петър Попзлатев]] е отстранен от тази позиция под натиска на комунистите.{{hrf|Недев|2007|714}} [[Министерство на външните работи|Външен министър]] е от 31 март до 22 ноември 1946 година и участва в преговорите на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. От началото на 1947 година Георги Кулишев е политически секретар на Народен съюз „Звено“ до вливането му в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] през 1949 година. От 1944 до 1951 г. е директор на вестник „[[Изгрев (вестник)|Изгрев]]”“. В началото на 1945 година е назначен за подпредседател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] заедно с [[Христо Калайджиев]] и председател [[Димитър Силяновски]]<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue17/story_05.html Интервю с Трендафил Митев, в."Нова Зора", брой 17, 27.04.2010 г.]</ref>.

Кулишев заедно с лидерите на другите леви крила на некомунистическите отечественофронтовски партии – Попзлатев, [[Добри Бодуров]] и други —– се противопоставят на опитите за предаване на Пиринска Македония на Югославия и на насилствената [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация]] в областта. Те настояват за принципа на доброволност при националното самоопределение на населението в областта, като неговата съдба в бъдещата федерация се обвърже в компенсационна връзка с връщането на Западните покрайнини и възможността за връщане на Западна Тракия.<ref>Лалков, Милчо. От надежка към разочарование. Идеята за федерацията в Балканския югоизток (1944 – 1948), ИК „Век 22“, София, стр. 234 – 235.</ref>

Георги Кулишев е народен представител в [[26 Обикновено Народно събрание|XXVI ОНС]] (1945 - – 1946) и в [[1 Народно събрание|I]] (1950 - – 1953), [[2 Народно събрание|II]] (1954 - – 1957), [[3 Народно събрание|III]] (1958- – 1961), [[4 Народно събрание|IV]] (1962 - – 1965), [[5 Народно събрание|V]] (1966 - – 1971) и [[6 Народно събрание|VI]] (1971 - – 1974) Народно събрание. От 1950 до 1954 година е член на Президиума на Народното събрание, а от 1954 до 1971 негов подпредседател. От 1945 година е член на Националния съвет на ОФ, а през 1972 - – 1974 е негов заместник-председател. Носител е на [[Георги Димитров (орден)|орден „Георги Димитров“]]. От 1964 година е [[Герой на социалистическия труд (България)|герой на социалистическия труд]].

Умира на 27 септември 1974 година в София.<ref>Баева, Искра, Евгения Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, 1944- – 1955: лекционен курс, Полис, 2003, стр. 243.</ref><ref>Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.199.</ref>

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=567 "Методий Кусев"], статия от Георги Кулишев публикувана във в-к "Македония"„Македония“, стр.1, бр. 18, год. I, София, 30.X.1926 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=930 "Духовно единни, политически разделени"], статия от Георги Кулишев публикувана във в-к "Македония"„Македония“, год. I, бр. 123, София, 10 март 1927 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1103 "Гръцко-българската конвенция по изселването"], публикувано във в-к "Македония"„Македония“, год. I, бр. 22, София, 5 ноември 1926 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1240 "А краят на нещастията?"], публикувано във в-к "Македония"„Македония“, год. I, бр. 164, София, 29 април 1927 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1271 "Кое той не е видел..."], публикувано във в-к "Македония"„Македония“, год. I, бр. 28, София, 13 ноември 1926 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1368 "Арогантността на Белград"], публикувано във в-к "Македония"„Македония“, год. I, бр. 44, София, 2 декември 1926 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1876 "От трибуната на Народното събрание"], публикувано във в-к "Македония"„Македония“, год. II, бр. 312, София, 25 октомври 1927 г.

* Баева, Искра и Евгения Калинова. ''Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944- – 1955). Лекционен курс.'' София, 2003, Издателство Полис