Бронирана палуба: Разлика между версии

[[Файл:KGV Tirpitz armour and underwater protection.png|мини|200px|Напречни разрези при артилерийските погреби на линейните кораби „Кинг„[[Кинг Джордж V“V (линеен кораб, 1939)|Кинг Джордж V]]“ и „Тирпиц“„[[Тирпиц (линеен кораб, 1939)|Тирпиц]]“ с указано палубно и бордово брониране]]

Бронираната [[палуба]] за първи път се използва на кораба [[Монитор (кораб)|„Монитор“]], построен [[1862]] г. в [[САЩ]], като защита от косо летящи снаряди.<ref>{{cite|автор = Шершов А.П.|заглавие = Истории военного кораблестроения|место = СпБ|издательствоиздателство = Полигон|год дата= 1994|страница = 121|isbn = 5-85391-010-8}}</ref> След това се появила през [[1870]]-те години на [[Бронепалубен крайцер|бронепалубните крайцери]], като умерено по тегло решение на проблема за защита на механизмите на кораба и артилерийските му погреби. По-нататък палубата получава скосявания към [[борд]]овете, а също и към носа и кърмата, като дадената конструкция се нарича „черупковидна“, по аналогия с черупката на [[костенурка]]та с нейната коруба.<ref>{{cite|автор = Шершов А.П.|заглавие = Истории военного кораблестроения|страница = 126|isbn = 5-85391-010-8}}</ref> Последващата еволюция на бронираната палуба е свързана с увеличаването на дистанцията на сражение, което увеличава вероятността от падащо попадение на снаряд, а след това и бомба с развитието на [[авиация]]та. На [[линеен кораб|линейните кораби]] от [[20 век]], като правило има две или три бронирани палуби, всяка от които има своя собствена роля в защитата на кораба. В съвременното корабостроене този елемент от конструкцията на бойните кораби практически вече не се използва.

Въпреки това дори и доста по-късно конструкторите отделят поразително малко внимание на защитата на корабите от снаряди, летящи по висока траектория. Например в Ютландското сражение британският [[линеен крайцер]] „Куин„[[Куин Мери“Мери (линеен крайцер, 1912)|Куин Мери]]“ ({{lang|en|HMS Queen Mary}}) е потопен от огъня на немските „Зайдлиц“„[[Зайдлиц (линеен крайцер, 1912) |Зайдлиц]]“ и „Дерфлингер“„[[Дерфлингер (линеен крайцер, 1913)|Дерфлингер]]“, единият от снарядите на които пробил тънките бронирани палуби в района на носовите погреби и ги детонирал. Почти така след три десетилетия загива и линейният крайцер „Худ“„[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“ ({{lang|en|HMS Hood}}) в битката му с „Бисмарк“„[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“, който на дистанция от 20 000 m, което приблизително отговаря на ъгъл на падане на снарядите от 60°, с втория залп на своя 15″ главен калибър покрива британския крайцер и пробивайки четирите му бронирани палуби над погребите (дебели 1/2, 2, 1/2 и 1 1/2 [[дюйм]]а съответно), за един миг го потапя, заедно с целия му екипаж. Това показва как бронирането на палубите на британските линейни крайцери напълно несъответства на 12″ им бордово брониране.

Като цяло развитието на артилерията и появата на новото оръжие – противокорабните авиобомби – е отчетено едва при строежа на корабите от междувоенния период, такива като „Ямато“„[[Ямато (кораб)|Ямато]]“ или линейните кораби тип „Ришельо“. При тях сумарната дебелина на бронираните палуби надвишава 200 mm и е напълно съпоставима с бордовата им броня. Следва да се отбележи, че тази система на брониране е една от причините за огромните размери на тези кораби.