Лазар Киселинчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Месец с малка буква
м форматиране: 3x тире-числа, 2x URL, 6lokavica, кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 7:
}}
 
'''Лазар Търпов Киселинчев''', с псевдоними '''Аврам Киселец''', '''Атински'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.6, 12, 88</ref> и наричан от [[албанци]]те '''Скендер бей''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Костур (град)|костурски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], а също и масон.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref>
 
== Биография ==
Ред 13:
Лазар Киселинчев е роден през 1874 година в голямото костурско село [[Косинец]] в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на скулптора [[Пандо Киселинчев]] и на архитекта [[Георги Киселинчев]]. Лазар Киселинчев завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина.
 
Лазар Киселинчев поставя основите на български Македонски комитет в [[Атина]]. Оттам заедно с [[Атанас Кършаков]], [[Васил Чекаларов]] и [[Дельо Марковски]] организира канали за внос на оръжие от [[Албания]] и [[Гърция]] към Югозападна [[Македония (област)|Македония]]. Преди [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По време на въстанието е определен за заместник на близкия си приятел [[Васил Чекаларов]] <ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/index.htm „Брат на войвода вдига Банята и Халите“, вестник Стандарт, Неделя, 3 август 2003]</ref> като член на Костурското горско началство.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 77.</ref>
[[Файл:Lazar Kiselinchev family.jpg|мини|250п|Лазар и Кръстана Киселинчеви с децата им Ламбро, Славчо, Васил и Митра.]]
 
След разгрома на въстанието с Пандо Кляшев и Васил Чакаларов се оттегля през Албания, Фиуме и Унгария в България. Тук взимат участие в изграждането на мавзолея „[[Свети Георги (Плевен)|Свети Георги]]“ в Плевен.<ref name="Василиев 232">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствoизкуство |location=София |isbn= |pages= 232 |url= |accessdate=}}</ref>
 
Установява се в [[Америка]] (най-късно през 1911 година) и взима участие в организирането на бежанците в Македоно-български братства. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Началник е на секцията патронаши.<ref>Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 74.</ref> На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
 
{{цитат|Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.<ref name="Мемоар">{{cite book |title= Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 23 април 1913 г|publisher= Царска придворна печатница |location=София |isbn= |pages=8 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BEМЕмоарнаКостурско.pdf |accessdate=22 април 2015}}</ref>}}
 
През 1928 година влиза в управителния съвет на [[Македонска народна банка|Македонската народна банка]].<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918- – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 225.</ref> Киселинчев заедно с [[Васил Стумбов]] е делегат на Общокостурския граждански комитет в София.<ref>Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония, 1936 – 1946: политическа и военна история, 1999, стр. 431.</ref>
 
Лазар Киселинчев умира през 1946 година.
[[Файл:Kiselinchev brothers Advertisment.jpg|мини|250п|Реклама на архитектурното бюро на [[Георги Апостолов (архитект)|Георги Апостолов]] и на фирмата на Братя Киселинчеви]]
Лазар Киселинчев е женен за Кръстана Бурдашева, с която имат 5 деца. Дъщерята им Митра се омъжва за дееца на ВМОРО [[Андон Юруков]].<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2003/08/03/family/s3801_2.htm „Журналисти и дизайнери са потомците (на Лазар Киселинчев)“, вестник Стандарт, Неделя, 3 август 2003 ]</ref><ref>[[Христофор Тзавелла|Тзавелла, Христофор]], „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, Македония прес, София, 2003.</ref> Синът им Славчо Киселинчев (1904 - – октомври 1924) е касиер на Македонския младежки съюз и на негово име Лазар Киселинчев основава благотворителен фонд за награждаване на художествени и музикални произведения със сюжети от македонския народен бит, освободителна борба и други.<ref name="ЕД">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://daritelite.bg/mak%D0%B5donskimakеdonski-narod%D0%B5nnarodеn-n%D0%B5prikosnov%D0%B5nnеprikosnovеn-kapital-2/ | заглавие= Македонски народен неприкосновен капитал |достъп_дата = 5 февруари 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Енциклопедия „Дарителство“ |цитат= |език= }}</ref>
 
== Външни препратки ==
Ред 32:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=475 "Мемоар от Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция в София"], подписан от Лазар Киселинчев
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1949 "Заключение по преглеждание постройките и пристройките находящи се в чифлика на Александър Стамболийски; Протокол за разпит на вещо лице"], София, 1924 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1403 "Лазо поп Трайков като поет и революционер (страници из дневника ми)"], публикувано във в. "Македонска„Македонска трибуна"трибуна“, брой 208, 209, 210, Indianapolis, USA, 1931 година
 
== Бележки ==