Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

|Сечени по мидъла на линкора „Дюнкерк“
|}
Енергетичната установка трябва да бъде с [[мощност]] от 180 000 [[конска сила|к.с.]] Бронирането е направено по „американската схема“ – с добре бронирана [[цитадела]] и небронирани крайща. Главният [[брониран пояс|пояс]] с дебелина 280 мм по височина заема две междупалубни пространства. Отгоре дебелината на намалява до 220 мм. Подводната част на пояса също е с по-малка дебелина. Главната [[бронирана палуба]] с дебелина 75 мм, поставена на подложка от 15-мм стомана, върви по 220-мм горен ръб на пояса. Под нея е разположена противоосколъчна палуба с бронирани скосове, спукащи се към долния ръб на пояса. Хоризонталната част на палубата има дебелина 25 мм, скосовете – 40 мм върху 25-мм стоманена подложка. Противоторпедната преграда има дебелина 50 мм{{sfn|Jordan French Battleships|23 – 24|2}}.
 
През юли 1928 г. е разработен вариант с шест 406-мм оръдия. Те са разположени на същите места, както и 305-мм кули на предходния вариант. Броя на 130-мм оръдия нараства до 12. По две четириоръдейни кули има по бордовете зад втората и третата кули на главния калибър. Съхранени са малко подробности за този проект, известно е само, че корабът трябва да има силова установка с мощност 2/3 от 33-възловия вариант и скорост от 27 възела. При по-късия корпус това дава възможност да се увеличи масата на бронята, за това, най-вевроятно, дебелината на вертикалното и хоризонталното брониране е увеличена{{sfn|Jordan French Battleships|24|2}}.
 
В крайна сметка тези проекти не са реализирани. Първо, във Франция са силно ограничени производствените мощности. Единственият държавен строителен док Салу №4 в [[Брест (Франция)|Брест]] може да строи кораби с максимална дължина около 200 м. По-рано строилата линкори частна [[корабостроителница]] с док Penhoet в [[Сен Назер]] е заета с частни поръчки. Изчислено е, че за строителството на корабите с дължина 245 – 250 м са необходими капиталовложения в производствените мощност, равни по стойност на строителството на два линкора. Второ, изтощената Първата световна война Франция с труд отделя от бюджета средства за обширната програма за строителство на леки сили, поръчвайки ежегодно през двадесетте години един крайцер, шест контраминоносеца и шест подводници. Стойността на един 35 000-тонен линкор е еквивалентна на стойността на четири крайцера. Флот не иска да се отказва от строителството на крайцери, за това строителството на линкора може да започне не по-рано от завършването на построяването на крайцерите – т.е. след 1931 г. Трето, има политически пречки за строителството на линкорите. След световната война в [[Европа]] преобладават пацифистските настроения, и Франция е активен участник в преговорите по разоръжаване. Италия също няма голямо желание да строи нови линкори. В тази ситуация построяването на новите мощни капитални кораби би била не на място и явно ще предизвика ново разпалване на гонката във въоръженията{{sfn|Jordan French Battleships|26 – 27|2}}.
{|class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="6"|Ескизни проекти от периода 1926 – 1931 г.{{sfn|Jordan French Battleships|45|2}}
|-
! || 17 500-т проект || 37 000-т проект тип А || 37 000-т проект тип Б || 23 333-т проект || 26 500-т проект
|-
!align="left"|Дата на проекта
| 1926 || 1927 – 1928 || 1928 || 1930 || 1932
|-
!colspan="6" align="left"|Водоизместимост
|-
!align="rigth"|Стандартна, д. т
| 17 500 || {{число|32 000}} – {{число|33 000}} || {{число|32 000}} – {{число|33 000}} || 23 333 || 26 500
|-
!align="rigth"|Нормална, д. т
| || 37 000 || 37 000 || ||
|-
!align="left"|Размени<br>Дължина×Ширина
| 205 × 24,5 || 254 × 30,5 || 235 × 31 || 213 × 27,5 || 215 × 31,1
|-
!align="left"|Скорост, възела
| 35 || 33 || 27 || 30 || 29,5
|-
!align="left"|Въоръжение
| 2 × 4 – 305-мм/55 || 3 × 4 – 305-мм <br>12 × 130-мм || 2 × 3 – 406-мм<br> 16 × 130-мм || 2 × 4 – 305-мм<br> 12 × 130-мм универсални || 2 × 4 – 330-мм <br>16 × 130-мм универсални
|-
!colspan="6" align="left"|Брониране, мм
|-
!align="rigth"|пояс
| 150 – 180 || 280 – 220 || ? || 230 – 215 || 250
|-
!align="rigth"|палуба
| ? || 75 || ? || 130 – 100 || 140 – 130
|}
Още през 1927 г. в [[Женева]], на конференцията по ограничаването на морските въоръжения, Великобритания предлага да се строят линейни корабли само с 305-мм оръдия и водоизместимост не повече от 25 000 т. Франция и Италия не се съгласяват с тези предложения, но основните усилия на френските корабостроители са съсредоточени в разработката на именно вариант със стандартна водоизместимост от 23 333 до 25 000 т с 305-мм оръдия. През 1928 г. [[Германия]] обявява строителството на [[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|броненосците от типа „Дойчланд“]], които при стандартна водоизместимост от 10 000 т и скорост на хода 27 възела имат на въоръжение 280-мм оръдия{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 5}}. Този проект трябва да стане един от противниците на новия френски капитален кораб. Също в качеството на противник се разглеждат и старите италиански линкори с оръдия калибър 305 мм. За това защитата на новия линкор вече се разчита за противодействие на 283-мм германски и 305-мм италиански снаряди. Проектът е представлен за разглеждане през октомври 1930 г. Този вариант има въоръжение както на 17 500-тонния проект от 1926 г. Осем 55-калибрени 305-мм оръдия разположени в две четириоръдейни кули в носовата част. Както в 37 000-т проект 130-мм оръдия са разположени в четириоръдейни кули, но вече са станали универсални. Дължината на кораба съставя 213 м при ширина от 27,5 м. Скоростта е намалена до 30 възела и вече се използват котли с [[паропрегревател]]и. Ръстта във водоизместимостта е даден за усилване на защитата. Пояса има дебелина 230 мм, палубата 100 мм над машините и 130 мм над погребите{{sfn|Jordan French Battleships|28 – 29|2}}.
 
== Коментари ==