Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

|}
Още през 1927 г. в [[Женева]], на конференцията по ограничаването на морските въоръжения, Великобритания предлага да се строят линейни корабли само с 305-мм оръдия и водоизместимост не повече от 25 000 т. Франция и Италия не се съгласяват с тези предложения, но основните усилия на френските корабостроители са съсредоточени в разработката на именно вариант със стандартна водоизместимост от 23 333 до 25 000 т с 305-мм оръдия. През 1928 г. [[Германия]] обявява строителството на [[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|броненосците от типа „Дойчланд“]], които при стандартна водоизместимост от 10 000 т и скорост на хода 27 възела имат на въоръжение 280-мм оръдия{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 35}}{{sfn|Сулига|1995|с = 5}}. Този проект трябва да стане един от противниците на новия френски капитален кораб. Също в качеството на противник се разглеждат и старите италиански линкори с оръдия калибър 305 мм. За това защитата на новия линкор вече се разчита за противодействие на 283-мм германски и 305-мм италиански снаряди. Проектът е представлен за разглеждане през октомври 1930 г. Този вариант има въоръжение както на 17 500-тонния проект от 1926 г. Осем 55-калибрени 305-мм оръдия разположени в две четириоръдейни кули в носовата част. Както в 37 000-т проект 130-мм оръдия са разположени в четириоръдейни кули, но вече са станали универсални. Дължината на кораба съставя 213 м при ширина от 27,5 м. Скоростта е намалена до 30 възела и вече се използват котли с [[паропрегревател]]и. Ръстта във водоизместимостта е даден за усилване на защитата. Пояса има дебелина 230 мм, палубата 100 мм над машините и 130 мм над погребите{{sfn|Jordan French Battleships|28 – 29|2}}.
 
Италия и Франция изпадат от преговорния процес по [[Лондонски морски договор (1930)|лондонското морско съглашение от 1930 г]]. Независимо от това, са продолжени контакти на двустранно ниво. В периода януари – февруари 1931 г. при активното въздействие на Великобритания страните обсъждат последващото военноморско строителство. Базата на бъдещето съглашение трябва да бъдат подписаните на 1 март 1931 г. [[Римски морски договор (1931)|„Основи на договора“]] ({{lang|en|basis of agreement}}). В основите се говори, че Франция и Италия, в рамките на своите права според вашингтонския договор, до 31 декември 1936 г. ще заложат по два линкора с водоизместимост 23 333 т{{sfn|Jordan French Battleships|26|2}}.
 
В крайна сметка договорът не е подписан, но това не води до преразглеждането на изискванията към новите линкори. Отчитайки „основите на договора“, на 4 май 1931 г., кабинета на министрите одобрява проект за нов линкор с водоизместимост от 23 333 т и въоръжение от осем 305-мм оръдия. Проектът влиза за разглеждане от парламента, където е подложен на критика за прекалено малката водоизместимост{{sfn|Jordan French Battleships|26|2}}. От друга страна, парламентаристите не разбират, защо за противодействие на 10 000-тонните немски кораби е нужно да се строят кораба с два и половина пъти по-голяма водоизместимост и защо правителството не иска да дочака насрочената за 1932 г. нова конференция по разоръжаване{{sfn|Dulin, Garzke|1980|pp = 38 – 39}}{{sfn|Сулига|1995|с = 6}}. В резултат на двумесечни бурни дебати, на 10 юли 1931 г., парламентът санкционира отделянето на средства за следващия стадий по проектирането на новия линкор, с условието да разгледа неговите характеристики и впоследствие те да се утвърдят от парламента преди издаването на поръчката за строителство{{sfn|Jordan French Battleships|26|2}}.
 
Началникът на генералния щаб поставя на техническия отдел задачата да проведе следващия стадий работи по проекта за линкор с водоизместимост 23 333 – 28 000 т. Техническият отдел пристъпва към работата над проекта изходя от следните характеристики:
* водоизместимост 25 000 тона;
* главен калибър от осем 330-мм оръдия в две четириоръдейни кули, разположени на носа;
* брониране на борда което да противостои на 280-мм снаряди;
* брониране на палубите трябва да издържа взрив на 500-кг [[авиационна бомба]], пусната от 3000-метрова височина;
* [[Конструктивна противоторпедна защита|противоторпедната защита]] трябва да издържа на взрив на [[торпедо]] с 300-кг [[Взривни вещества|заряд]] на 3,5 м под [[водолиния]]та{{sfn|Jordan French Battleships|26|2}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 36}}{{sfn|Сулига|1995|с = 5 – 6}}.
 
При опита да се удовлетворят тези изисквания става ясно, че стандартната водоизместимост нараства до 26 000 т. След по-детайлни разчети тя се увеличава до 26 500 т. Проектът е окончателно утвърден в началото на 1932 г., а на 27 април 1932 г. техническия отдел утвърждава окончателните характеристики на проекта. По сравнение с проекта за 23 333-т линкор вместо оръдия 305-мм/55 се поставят 330-мм/52, дължината нароства с 2 метра, а ширината с 2,5 м. Поясът се увеличава от 230 до 250 мм, броневата палуба от 100 – 130 мм нароства до 130 – 140 мм; добавена е долна противоосколочная 45-мм палуба. В дополнение к трём четырёхорудийным 130-мм установкам линкор получил две бортовых 130-мм спарки с защитой только противоосколочными экранами, восемь 37-мм спарок в двухорудийных установках образца 1933 года и 32 13,2-мм пулемёта Гочкис в четырёхствольных установках. Скорость упала до 29,5 узлов{{sfn|Jordan French Battleships|27|2}}.
 
Пояс нового линкора обеспечивал защиту не только от 280-мм немецких снарядов, но и от 305-мм снарядов старых итальянских линкоров. Поэтому он мог использоваться не только в Северной Атлантике против немецких „карманных“ линкоров, но и на Средиземном море. Новый линкор там мог играть роль „быстроходного крыла“ в соединении с „тяжёлыми“ линкорами типа „Бретань“{{sfn|Jordan French Battleships|27|2}}. Средства на строительство нового линкора были заложены в бюджет 1932 года, утверждённый парламентом 31 марта 1932 года. Франция отметила, что приступила к строительству линкора с водоизмещением и калибром орудий ниже разрешённых Вашингтонским договором лимитов, и надеялась, что её примеру последуют и другие страны{{sfn|Dulin, Garzke|1980|pp = 38 – 39}}{{sfn|Сулига|1995|с = 6}}.
 
{|class="wikitable"
|-
!colspan="2"|Окончательные характеристики проекта „Дюнкерка“{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 38}}{{sfn|Сулига|1995|с = 6}}
|-
!Характеристика || Значение
|-
| Водоизмещение стандартное / полное, т || 26 925 / 36 270
|-
| Длина×ширина×осадка, м || 209,1 × 31,08 × 9,63
|-
| Вооружение || 8 × 330-мм/52 (2 × 4) <br> 16 × 130-мм/45 (3 × 4 и 2 × 2) <br> 8 × 37-мм (4 × 2) <br> 32 × 13,2-мм (8 × 4)
|-
| Мощность на валах, [[Лошадиная сила|л. с.]] || 103 860
|-
| Скорость, узлов || 29,5
|-
| Бронирование, мм || пояс – 250 <br> верхняя палуба – 130
|}
 
„Дюнкерк“ был заказан арсеналу Бреста 26 октября 1932 года. Флот стремился заказать второй корабль как можно быстрее, потому что к концу 1932 года стало известно о закладке второго и третьего кораблей типа „Дойчланд“. Закладка была запланирована в рамках бюджета 1934 года. Но 26 мая 1932 года стало известно о планах закладки Италией двух линейных кораблей типа „[[Линейные корабли типа Литорио|Литорио]]“ водоизмещением 35 000 тонн. Францией рассматривался вариант вместо запланированного второго корабля типа „Дюнкерк“ построить 35 000-тонный линкор. Но из-за разработки новых чертежей и орудий задержка в его вступлении в строй составила бы от 15 до 18 месяцев. Поэтому 25 июня 1934 года Верховный совет решил не менять планов и строить второй корабль по проекту „Дюнкерка“, незначительно переработав проект с целью усиления вертикальной защиты. Линкор „Страсбург“ был заказан частной верфи [[Chantiers de l’Atlantique]] в Сен-Назере 16 июля 1934 года{{sfn|Jordan French Battleships|31|2}}.
 
== Коментари ==