Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

 
„Дюнкерк“ е поръчан на арсенала на Брест на 26 октомври 1932 г. Флотът се стреми да поръча втория кораб колкото се може по-бързо, поради това, че към края на 1932 г. става известно за залагането на втория и третия кораб от типа „Дойчланд“. Залагането е планирана в рамките на бюджета за 1934 г. Но на 26 май 1932 г. става известно за плановете на Италия да заложи двата линейни кораба от типа „[[Линейни кораби тип „Литорио“|Литорио]]“ с водоизместимост 35 000 тона. Франция разглежда варианта вместо планирания втори кораб от типа „Дюнкерк“ да построи 35 000-тонен линкор. Но поради времето за разработка на нови чертежи и оръдия задръжката за неговото влизане в строй би съставила от 15 до 18 месеца. За това, на 25 юни 1934 г., Върховния съвет решав да не сменя плановете си и да се строи и втория кораб по проекта на „Дюнкерк“, с незначителна преработка на проекта с цел усилването на вертикалната защита. Линкорът „Страсбург“ е поръчан на частната фирма ''Chantiers de l’Atlantique'' в Сен Назер на 16 юли 1934 г{{sfn|Jordan French Battleships|31|2}}.
 
== Конструкция ==
=== Корпус и надстройка ===
{| style="background-color:transparent"
|-
| [[Файл:Dunkerque class battleships inboard profile.svg|left|800px|Схема на общото разположение на линкора „Дюнкерк“|thumb]]
|}
 
За разлика от линкорите от Първата световна война при проектирането на новите си линкори френските корабостроители подхождат по-щателно. Заради достигането на висока скорост е избрано относително голямо удължаване на корпуса, а за повишаване на [[Мореходни качества|мореходността]] и здравината на корпуса е увеличена височината на [[борд]]а. За формиране на обводите на корпуса широко се използват изпитания на модели в басейн и сложни математически разчети, позволяващи на конструкторите да определят оптималното съчетание на формите и относителните размери на подводната част на корпуса от гледна точка получаването на максимална скорост при минимална мощност на двигателите. За намаляването на хидродинамичното съпротивление в носовата подводна част на „Дюнкерк“ е използван [[бълб]]. Електро[[заваряване]]то се използва не само на второстепенните места, но и при елементите на надлъжния набора, противоторпедната и напречните прегради. Използването на електрозаваряване позволява да се ускори строителството и да икономиса тегло{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 68}}.
 
[[корпуса на кораб|Системата на набор на корпуса]] е комбинирана, напречно-надлъжна. Напречният набор се използва в конструкцията на броневите палуби, а бордовата обшивка е изпълнена по напречно-надлъжната схема. Главната носеща [[палуба]], [[двойно дъно|двойното дъно]] и другите части на корпуса имат надлъжен набор. В подводната част между [[шпангоут]]ите са поставени неголеми надлъжни греди, служещи за противодействие на взривове{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 68}}.
 
Външно корпусът на „Дюнкерк“ също силно се различава от предходните френски кораби с техния тъп [[нос (корабоплаване)|форщевен]], дълъг полу[[бак]] и хоризонтални палуби. На новия линкор се появяват доста видим подем на горната палуба към носа и [[спардек]]а. Форщевена получава изящен наклон напред – т. нар. „клиперен нос“{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}.
 
При проектното [[газене]] диапазона на [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивост]] съставя 64,33°, запаса [[плаваемост]] е 28 160 т, а [[метацентрична височина|метацентричната височина]] при нормална водоизместимост от 30 750 т се равнява на 2,62 м{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 64}}{{sfn|Сулига|1995|с = 8 – 11}}.
 
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="3"|Основни характеристики при влизането в строй{{sfn|Jordan French Battleships|38|2}}
|-
! ||„Дюнкерк“ ||„Страсбург“
|-
!colspan="3"|[[Водоизместимост]]
|-
!align="left"|Стандартна, [[тон|дълги тона]]
| 26 500 || 27 300
|-
!align="left"|Нормална, д. т
| 30 750 || 31 570
|-
!align="left"|Пълна, д. т
| 35 500 || 36 380
|-
!colspan="3"|[[Главни размери на плавателен съд|Размери]], м
|-
!align="left"|[[Главни размери на плавателен съд|Дължина между перпендикулярите]]
| colspan="2"|209
|-
!align="left"|Максимална дължина
| 215,14 ||215,5
|-
!align="left"|Ширина
| colspan="2"|31,1
|-
!align="left"|[[Газене]] нормално
| 8,57 || 8,73
|-
!align="left"|Газене пълно
| 9,71 || 9,89
|}
 
Характерното отличие на тези кораби е високата кулоподобна носова [[Надстройка (морски термин)|надстройка]]. На нейния връх са поставени три [[Командно-далекомерен пост|директора за управление на артилерията]], които независимо се въртят около централната ос. На покрива на горния [[Прибор за управление на зенитния огън|зенитен директор]] е поставен неголям [[флагщок]]. Личният състав се доставя с [[асансьор]] към високо разположените бойни постове, разположен вътре в надстройката. Кърмовата надстройка е значително по-малка, само с два директора, неголяма [[рубка]] и [[гротмачта]]{{sfn|Сулига|1995|с = 18}}.
 
== Коментари ==