Разлика между версии на „Линейни кораби тип „Дюнкерк““

За разлика от линкорите от Първата световна война при проектирането на новите си линкори френските корабостроители подхождат по-щателно. Заради достигането на висока скорост е избрано относително голямо удължаване на корпуса, а за повишаване на [[Мореходни качества|мореходността]] и здравината на корпуса е увеличена височината на [[борд]]а. За формиране на обводите на корпуса широко се използват изпитания на модели в басейн и сложни математически разчети, позволяващи на конструкторите да определят оптималното съчетание на формите и относителните размери на подводната част на корпуса от гледна точка получаването на максимална скорост при минимална мощност на двигателите. За намаляването на хидродинамичното съпротивление в носовата подводна част на „Дюнкерк“ е използван [[бълб]]. Електро[[заваряване]]то се използва не само на второстепенните места, но и при елементите на надлъжния набора, противоторпедната и напречните прегради. Използването на електрозаваряване позволява да се ускори строителството и да икономиса тегло{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 68}}.
 
[[корпусакорпус на кораб|Системата на набор на корпуса]] е комбинирана, напречно-надлъжна. Напречният набор се използва в конструкцията на броневите палуби, а бордовата обшивка е изпълнена по напречно-надлъжната схема. Главната носеща [[палуба]], [[двойно дъно|двойното дъно]] и другите части на корпуса имат надлъжен набор. В подводната част между [[шпангоут]]ите са поставени неголеми надлъжни греди, служещи за противодействие на взривове{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p = 68}}.
 
Външно корпусът на „Дюнкерк“ също силно се различава от предходните френски кораби с техния тъп [[нос (корабоплаване)|форщевен]], дълъг полу[[бак]] и хоризонтални палуби. На новия линкор се появяват доста видим подем на горната палуба към носа и [[спардек]]а. Форщевена получава изящен наклон напред – т. нар. „клиперен нос“{{sfn|Сулига|1995|с = 7}}.