Камий Писаро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м →Външни препратки: Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB |
м Жул, а не Жюлː http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/zhul-ne-e-ot-shumen/ |
||
Ред 34:
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват реализма и рисуването на открито. Самият Писаро започва да рисува в горите северно от Париж. Една от тези картини, „Пейзаж край Монморанси“, е приета за Салона на художниците през 1858 г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
През 1857 г. родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859 г. като прислужница в къщата постъпва
В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]].
Ред 41:
В средата на 1860 г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба, организирана от художници, чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името „[[Салон на отхвърлените]]“. През годините 1866 и 1868 съответно по две картини са допуснати в официалния Салон.
Писаро получава добри отзиви от младия критик [[Емил Зола]], който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата. Тези похвали в никакъв случай не означават търговски успех. Писаро изпада в тежко финансово положение и трябва да изхранва семейството си например с рисуване на ветрила или украсяване интериора на магазин. С малки изключения художникът през целия си живот се бори с немотията. Често обикаля с картина под мишница Париж, за да търси купувач, моли за аванс или продава картините си на безценица. За щастие съществува търговецът на картини [[Дюран-Рюел]], който е най-верният поддръжник на импресионистите. В тежките години на отхвърляне той е един от малцината, които ги харесват и подкрепят материално и морално. Прави изложби на техни произведения, дава аванси за картините. На няколко пъти заради финансовата си подкрепа за импресионистите преживява банкрут, но отново и отново се изправя на крака. Дюран-Рюел има голяма роля за популяризиране на творчеството на Клод Моне, който след години на нищета става най-продаваният приживе импресионист. За разлика от него Камий Писаро се отърсва от финансовите си проблеми едва през последните години от живота си. През тежките години семейството преживява и благодарение на усилията на
През 1869 и 1870 г. Писаро работи редом с Клод Моне и Реноар. Те поставят стативите си един до друг и рисуват едни и същи мотиви, като всеки остава верен на собствения си стил. В по-късните години в дома на Писаро отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог. Рано сутрин художниците излизат и прекарват целия ден, рисувайки пейзажа наоколо.
При избухването на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]]. По-късно в Лондон пристига и семейството му. На 14 юни 1871 г. той се венчава за дългогодишната си спътница и любима –
В следващите години Писаро рисува в [[Лувисиен]], [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е единственият голям импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886 – 1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичния]] стил на Сьора. Впоследствие отчита това като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Поддържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има период на отчуждаване. Причината е „[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]“, която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. Впоследствие добродушният Писаро му прощава.
| |||