Епистоларна литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 29:
За основател на епистоларен роман на английската литература се смята [[Джеймс Хауел]] (1594 – 1666) с произведението си ''„[[Familiar Letters]]“'' (1645 – 50).
 
Епистоларният роман като жанр става популярен през 18 век с трудовете на автори като [[Самюел Ричардсън]], с изключително успешните си романи ''„[[Памела]]“'' (1740) и ''„[[Клариса]]“'' (1749). Във Франция [[Монтескьо]] пише ''„[[Персийски писма]]“'' (1721), последвано от ''„[[ЖюлиЖули или Новата Елоиза]]“'' (1761) на [[Жан-Жак Русо]], и ''„[[Опасни връзки (роман)|Опасни връзки]]“'' (1782) от [[Шодерло дьо Лакло]]. В Германия Гьоте пише ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774). Първият северноамерикански епистоларен роман е ''„[[Историята на Емили Монтегю]]“'' (1769) от Франсис Брук.
 
[[Файл:Goethe 1774.JPG|мини|240px|Титулната страница на първото издание ''„[[Страданията на младия Вертер]]“'' (1774)]]
Ред 48:
* [[Алфонс Доде]] – ''„Писма от моята мелница“''
* [[Фьодор Достоевски]] – ''„Бедни хора“''
* [[Жан-Жак Русо]] – ''„Жюли„Жули или Нова Елоиза“''
* [[Елза Триоле]] – ''„Лунапарк“''
* [[Шодерло дьо Лакло]] – ''[[Опасни връзки (роман)|„Опасни връзки“]]''