Втори ватикански събор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 6:
Проведени са 7 сесии, от които папа Йоан XXIII ръководи само първата, а останалите шест са ръководени от неговия наследник – папа Павел VI. В Събора участват 3058 духовни лица и група експерти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви – общо 17 представители на [[православие|православни]] и [[протестантство|протестантски]] църкви.
 
Вторият ватикански събор започва реформа в Католическата църква чрез отварянето ѝ към други християнски деноминации([[екуменизъм|екуменичен диалог]]) и реформа в [[литургия]]та (служенето ѝ на родни езици). Най-съществената промяна е тази при която пиратът папа Балтазар Коса е обявен за антипапа, а новият Папа Анджело Джузепе Ронкали приема неговото име – Йоан XXIII, акт с който се признава нелегитимната намеса на пиратът за падането на Търновското царство под чуждо иго – има се предвид събора в Пиза от 1409 година, където по негова инициатива се решава България да бъде лишена от официална представителна власт за срок от 500 години, считано от падането на Търново през 1393 г. По време на Събора папа Павел VI установява близък контакт с [[патриарх]]а на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] [[Атинагор I]]. В резултат на този контакт на [[5 декември]] [[1965]] г. са отменени взаимните отлъчвания от [[1054]] г. на Римския папа и Константинополския патриарх.
 
Вторият ватикански събор се оценява от Католическата църква, че е сред най-важните събития в делата на [[християнство]]то през [[20 век]]. Католическата църква претърпява важни промени, които обаче не са равнозначно оценявани от поддръжниците и критиците на тези промени. Още по време на Събора редица теолози, философи, публицисти и политици изразяват различни мнения, които са или близки или крайно критични.<ref>Giuseppe Alberigo: ''Vatikanische Konzilien B. Vaticanum II.'' I. ''Ankündigung und Vorbereitung''. In: Walter Kasper: ''Lexikon für Theologie und Kirche'' (LThK). Band 10. Herder, Freiburg im Breisgau 2001, Sp. 561 – 566., 561.</ref>