Абланица (област Благоевград): Разлика между версии

'''А̀бланица''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]] в [[Областобласт Благоевград]].

Абланица се намира на 22 km югоизточно от град [[Гоце Делчев]] и на 9 km източно от общинския център [[Хаджидимово]], в полупланинската югозападна част на Дъбрашкия дял на [[Родопи#Западни Родопи|Западните Родопи]]. Землището му се намира между долините на реките [[Места]] от югозапад и левия ѝ приток Бистрица от изток, оформящи неговата естествена граница. Селото е част от историко-географската област [[Чеч]], поделена между България и Гърция, съставена от 60 села, населени от помаци. Преобладават излужените канелени горски почви. В землището има находище от глина.<ref name="ЕПК9">Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 9.</ref>

В XIX век Абланица е мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] [[кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Цариград]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Абланица'' (''Ablanitsa'') е посочено като село с 150 домакинства и 370 жители [[помаци]].<ref>{{cite book

}}</ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Абланица'' (''Абланица'') е [[турци|турско]] селище. В него живеят 1030 [[турци]]<ref>{{cite book

}}</ref> Според [[Стефан Веркович]] към края на XIX век Абланица има [[мюсюлмани|мюсюлманско]] мъжко население 471 души, което живее в 150 къщи.<ref>Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111 – 124. ISBN 954-9308-51-0</ref>

Землището на Абланица е богато на археологически паметници. В местността Тумбата югозападно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (14 – 12 в. пр.н.е.). През следващите векове то се измества на около 5 км югозападно от селото в местността Ставрак. От 4 в. пр.н.е. в местността „Дрежно“ (около 6 км западно от Абланица) се развива голямо селище, съществувало и през средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната епоха, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от Дрежно е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип (220 – 179 г. пр.н.е.). На около 4 км северно от селото, в местността Шапрана, има следи от антично селище (5 – 1 в. пр.н.е.); близо до него има надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити в местността [[Миленово]] (около 4 км западно от Абланица).<ref name="Български крепости">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1495 | заглавие=С. Абланица – крепост в м. „Миленау“ / „Миленово“ |достъп_дата =29 ноември 2015 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Български крепости |цитат= |език= }}</ref> В местността Мируле (около 2 км южно от селото) некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селище. Гробове с много стари каменни плочи с ислямски надписи са намерени в двора на днешната джамия, където се и съхраняват. На около 7 км западно от селото в местността Църквата, са запазени руините на средновековна църква; югозападно от нея (около 1 км) има гробове, оградени с каменни плочи. Името на Абланица за пръв път се среща в откъс от Тимарския хас от 1482 г., където се споменава за няколко села, причислени към Нервокопска кааза, сред тях е и името на селото Абланиче, а в други османски документи се среща и като Апланче. Според регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г. българските християнски домакинства намаляват от 76 на 31, а от документ от 1671 може да се предположи, че жителите на Абланица приемат [[ислям]]а за своя религия. В края на XIX век селото има 1030 жители българи мюсюлмани (помаци). Поминък на населението са земеделието (тютюн, ръж, ечемик, овес) и животновъдство. През февруари 1912 г. селото е нападнато при опит за покръстване от три последователно нахлули чети на Муньо войвода, М. Марваков от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и Тикваров от град [[Батак]]. Десетки са избитите жители на селото след тези акции. Най-масовото клане е извършено от четниците на М. Марваков в местността „Раво ливаде“, където си избити повече от 30 души – мирни жители и в дере близо до село [[Гърмен]], където намерили смъртта си още над 50 души, като дерето е наречено Абланишко в памет на загиналите жители на селото. След разправата, селото е опожарено и разграбено от четниците. През пролетта на същата година, с цел да се избегне друга разправа с населението – оцелелите старейшини и първенци решават масова емиграция в съседна Гърция, село Расча, където прекарват една година в изгнание. След войната, в Абланица се заселват семейства от селата [[Бачево]], [[Гърмен]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] и Кьоново (намиращо се в [[Област Бургас|Бургаска област]]). След Първата световна война (1914 – 1918 г.) се заселват български бежански семейства от селата [[Каракьой]] (Катафито), [[Белотинци (дем Неврокоп)|Белотинци]] (Левкогия) и [[Възем]] (Ексохи) [[ДрамаНеврокоп (номдем)|ДрамскоНеврокопско]]. През 1919 г. е образувана земеделска дружба. През 1942 г. в Абланица е учредена кредитна кооперация „Слатина“.