Гайтаниново: Разлика между версии

'''Гайтанѝново''' е [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Хаджидимово]], [[област Благоевград]].

Село Гайтаниново се намира в [[планина|планински]] район. Разположено е в югоизточните склонове на Южен [[Пирин#Южен Пирин|Южен Пирин]] в [[историко-географска област|историко-географската област]] [[Мървашко]]. Отстои на 17 km югозападно от общинския център Хаджидимово и на 19 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 mm. През землището на селото тече река [[Мътница (приток на Места)|Мътница]]. Почвите са [[рендзини]] (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по-масови през 1945 – 1950 година за [[Димитровград]].<ref name="ЕПК 185">{{ЕПК|1|185}}</ref>

На около 4 km западно от селото в местността [[Парилска кула|Кулата]] е намерен керамичен материал, който показва наличие на живот от ранния период на [[желязна епоха|желязната епоха]]. Запазени са останки от [[античност|антична]] крепостна стена, частично използвана и през [[средновековиеСредновековие]]то.<ref name="ЕПК 185"/>

През XVIII и XIX век в селото се добива [[желязна руда]] ([[магнетит|магнетитов пясък]]), която се изнася за претопяване в пещите на село [[Тешово]]. Рудищата заемали площ от около 500 декара. Рудата се промивала в изкуствени трапове и корита от каменни плочи. От полученото желязо в железарските работилници (кузни) се изработват подкови (плочи) и клинци, които се изнасят по пазарите в [[Солун]]ския [[вилает]]. В селото е имало около 120 кузни. Добиването на желязна руда продължава до 1870 година.<ref>{{cite book |title= Старата железодобивна индустрия в България |last=Георгиев |first=Георги К |authorlink= |coauthors= |year= 1978 |publisher=Издателство на БАН |location= София|isbn= |pages=141 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Освен [[ковачество|железаро-коковачеството]] в селото е развито и [[дюлгерство]]то. Дюлгери и [[жътва]]ри от Гайтаниново отиват на сезонна работа във вътрешността на страната и главно в [[Драма (град)|Драмско]].<ref name="ЕПК 185"/>

В началото на XVIII век е построена църквата „[[Свети Георги (Гайтаниново)|Свети Георги]]“, открито е и [[килийно училище]]. През 1839 година е построена църквата „[[Свети Никола (Гайтаниново)|Свети Никола]]“ с часовник на камбанарията.<ref name="ЕПК 185"/> В 1858 година в Гайтаниново е отворено новобългарско училище с пръв учител [[Георги Зимбилев]]. Жителите на селото участват активно в борбите на българите за църковна независимост и новобългарска просвета.<ref name="ЕПК 185"/> На 6 декември 1869 година в Гайтаниново се провежда [[Народен събор в Гайтаниново (1869)|народен събор]], организиран от българските общини в Неврокопско, Драмско, [[СерСерско]]ско и [[Мелник|Мелнишко]]. След тържествена служба в местната църква се прогласява категоричното отказване от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и искането за учредяване на обединена Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска българска епархия.<ref>{{ЕПК|2|17}}</ref> Според заслужилия възрожденски учител [[Спас Прокопов]] в годините 1869 – 1870 селото се превръща в център на българщината в Неврокопско, благодарение на местното българско училище. Гърците наричат в това време Гайтаниново „свещеното свърталище на българите“.<ref>Автобиография на Спас Прокопов. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането. София, 1979, стр. 193</ref>

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1000 души, всички българи-[[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 194]</ref>