Илинден (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 27:
През 1891 година [[Васил Кънчов]] посещава Неврокопско и оставя интересни пътни бележки за Либяхово. Ето какво пише той:{{Цитат|Либяхово има много хубав изглед. То е разположено на един малък приток на р. [[Буровица]]. Има прекрасен вид от върха, гдето бях аз. Над него по върха се виждат обработени ниви, а надолу – ливади. То брои 300 къщи български. Селяните са разбудени като [[Гайтаниново|гайтаниновци]]. От 1870 г. имат българско училище. Стояха в редовете на първите борци в борбата с владиката, но през 1887 г., заплашени силно от военния комендант в Неврокоп, признаха властта на владиката. Тая година те наново се отказаха от него.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_17.html Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 229.]</ref>}}
 
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година населението на селото брои общо 1720 души, от които 1660 българи-[[християни]] и 60 [[цигани]].<ref>{{МЕС|194}}</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Либяхово (Libiahovo)'' се състои от 1800 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 65 ученици.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 112 – 113.</ref>