Копривлен: Разлика между версии

Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на [[Пирин]], в югозападната част на републикаРепублика България, на 7 километра южно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]]. На североизток землището на селото спира до коритото на река [[Места]], на югоизток граничи със землищата на село [[Садово]] и град [[Хаджидимово]], на югозапад със землището на бившето село [[Гърци|гръцко]] [[помациислям|помашкомюсюлманско ]] село [[Лялево]], а на север със селата [[Ново Ляски]] и [[Мусомища]].

През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 340 души, всички [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref>

Училище в с. Копривлен се открива 1918 г. и то е начално. Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев. Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители, работили в Копривлен, това са: Светослав Камберов, Ангел Керезиев от Мосомище, Георги Петков Панайотов-Гек, Аргиров и Танчев от Гоце Делчев.

През 1920 г. ВМРО – Иван Михайлов организира чета в с. Копривлен. Начело застава Ангел Чорбаджийски. Четници са също и: Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев, Васил Жингов, Харалампи Алексиев, Крум Воев, Васил Безев, Васил Жингов, Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев, Никола Гиздаров. Активни дейци на ВМРО – Иван Михайлов са още и: Марко Сотиров, Стоян Даскалов, Марин Жингов, Димитър Трендафилов, Тодор Безев, Атанас Цуцуманов, Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май, ВМРО е забранена. Тогава излизат в нелегалност четниците: Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г. Първите членове са:Костадин Козарев, Иван Калинов, Тодор Гърнев, Михаил Мечев, Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г. Първи нейни членове са Петър Златев, Атанас Златев, Павел Ташков, Велик Панев, Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са: Янчо Стоев, Велик Тунчев, Димитър Педев, Илия Чорлев, Никола Стамов, Петър Люнгов, Димитър Мечев, Петър Аврамов, Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на „Дъбнишките събития“ от Копривлен са откарани в Дъбница: Тодор Гърнев, Иван Калинов и Михаил Мечев. Първите двама са убити, а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев, Димитър Педев, Никола Гюреджиков, Никола Стамов, Илия Чорлев, Янчо Стоев, Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани: Михаил Шиндов, Петър Карадимов, Иван Илчев, Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих – Свищовско за 6 месеца.

През 1941 г. на 14 ноември в с. Копривлен пристигат от Гърция, заблудилите се парашутисти: полковник от Съветската армия – интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия – интербригадистът Христо Дамянов и техният радист – Николай Романов – съветски гражданин. Към 20 часа – вече тъмно, в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов. Те искат да купят храна. В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен – Фрацил Николов (от същото село на Кискинов – Пиперево), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор – получават изстрели с пистолет. В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов, а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар – бирника на Копривлен – Иван Стефанов тръгва за кметството, но при шосето – до дома на Васил Безев е застрелян от третия от групата – Христо Дамянов. В тази нова престрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани: Георги Праматаров, Кочо Божиков, Харалампи Алексиев, Васил Жингов, Стоян Даскалов и Васил Безев. След кратък престой в затвора те са освободени. Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г., а Тодор Воев – кръчмаря, е изкаран и убит, без да се знае къде е гроба му и до днес.

1. Димитър Ряхов, 2. Димитър Белчев, 3. Димитър Тунчев, 4. Божик Бойчев, 5. Илия Гърнев, 6. Илия Панев, 7. Крум Жингов, 8. Костадин Белчев, 9. Костадин Мърваков, 10. Продрум Бараков(Бай Друмчо), 11. Стоян Стамов,12. Спиро Мутафчиев, 13. Стефан Врачков,14. Кирил Милушев. Загива само един – Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва –Соболч– Соболч.

През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октомври е убит милиционерът Стоян Шаламанов. Убийството е извършено от двама души от с. Копривлен – Георги Самаров и Тома Узунов. Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност (ДС), който се е разочаровал от комунистическата власт. Преди това е бил назначен за старшина в милицията. Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция. Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г. Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава, че има тъмни дела в миналото. Скоро Държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян, а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част, а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с. Копривлен.

Характерни изговори в с. Копривлен: Йеш – "Яж" — от Долно Броди; Нимой – недей; Тоя – този (Възем); Нъй, Тъй – онази, тази; Клавам – слагам; Клай – сложи; Хать – хайде; Милия – обувки; Пачаура – парцалка; Кешки – дано; Буаднъч – веднъж; Скоманче – малко дървено столче; Лаканя – голям глинен съд, като паница за готвене; Шутак – женска дреха с пълнеж от памук; Дуламъ – горна къса дреха с ръкави от шаяк; (Х) фустань – рокля от фабрична материя; Папуце – обувки; Отпишин – отначало, отново; Соба – печка; Кетог, Кетогя – обор, обора; Шалваре – мъжки шаячени широки панталони; Мисирь – царевица; Църцара – съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка; Мъщърбъ – ламаринена чаша с дръжка; Мада – плосък камък, лепида; Пенжура – прозорец; Жам – стъкло, прозорец; Ламба – фенер със стъкло и фитил; Пищелька – дървен музикален инструмент; Шайка – пирон; Траказ – райбер; Пунзаря – джоб; Пънца – паница(Калапот); Лъйца – лъжица(Калапот); Дудула – малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му (Калапот); Латка -10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки; Кюпче – малко гърне; Хърбуль – беззъб човек, ощърбено гърне; Иере – яре; Капа – каскет; Шпирто – кибрит; Патлижане – домати; Каиш – ремъчен колан; Рукозунь – връв за опасване на гащи, вместо колан; Фрът, фрет – всички; Кепежик – малка съседска вратичка; Текна ми – сетих се; Тора – довечера; Геч – късно; Кюмбе – печка, Тюльбень – памучна кърпа за глава; Алажа – горна памучна дрешка с пълнеж за деца; Щърън – човек или животно, което иска от всичко да похапне; Щърбав – беззъб човек или леко очукан съд; Ужак – комин; Църън – черен; Хми – им (дай хми – дай им); Бухаре – дъговидна полица над огнище, камина; Хурна – тънка питка хляб, която се пече направо на печката или фурната; Куртмач – гъсто преварено овче мляко наесен; Сюндермe-Куртмач – при Долно Брождени; Обазен – добитък, научен да прави зян; Съклеть – притеснение; Кукарь – кромид; Пищималь – дебела вълнена пастирска завивка с пискюли за раменете; Вретище – козиняв чувал; Зейре – храна за добитъка за през зимата, Дилаф-маша,

Бунела, бунелка-вилица, виличка-) Долно Броди и Възем),