Нова Ловча: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 23:
В XIX век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в [[Мървашко]]. Жителите му са специализирани в изработването на клинци за подкови и заедно с [[каракьой]]ци снабдяват целия [[Солунски вилает]].<ref name="Иванов13">Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.</ref>
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Лофча'' (Loftcha), Мелнишка епархия, живеят 1250 [[гърци]].<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Лофча'' (Loftcha) е посочено като село със 125 домакинства и 450 жители [[мюсюлмани]], 900 [[българи]] и 40 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Ловча като село със 125 български къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 36:
=== В Гърция ===
В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на [[Гърция]], на 100 метра от границата. В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души.<ref name="Иванов13"/> След промените настъпили от 1926-1927 (спогодбата [[Моллов - Кафандарис]]) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в [[
1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени гърци бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Акрино, катаревуса Акринон (Ακρινό, Ακρινόν).<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/169776 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λόφτσα -- Ακρινόν]</ref> Към 1928 година Ловча е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> Селото обаче по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „[[Свети Архангел Михаил (Ловча)|Свети Архангел Михаил]]“, останалото е в руини.
| |||