Хаджидимово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 17:
== История ==
=== Име ===
Градът е наследник на селата '''Горняни''' и '''Долна Сингартия'''. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва '''Жостово''' по името на генерал [[Константин Жостов]], роден в село [[Гайтаниново]],<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 276</ref> а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и [[социалист]]ически деец [[Димо Хаджидимов]]. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия).<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 83</ref>
=== В Османската империя ===
Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия [[Виа Егнация]]. В 1911 г. в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на св. Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. В Горна Сингартия, където е намерена иконата, е построен манастирът [[Хаджидимовски манастир|„Св. Георги Победоносец“]] в 1865 г., който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Горна Сенгартия'' (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители [[мюсюлмани]] и 170 [[българи]], а ''Долна Сенгартия'' (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127</ref>
В 1891 г. [[Георги Стрезов]] пише за селата:
{{цитат|Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5]</ref>
Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6]</ref>}}
Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 [[турци]], а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.<ref>{{МЕС|194}}</ref>
[[Файл:Hadjidimovo - Sveti Georgi monastery.jpg|мини|Манастир „Св. Георги Победоносец“]]
[[Файл:Хаджидимово.jpg|мини|Хаджидимово]]
Ред 51:
== Музеи ==
През пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на
== Природни забележителности ==
От палеонтологичното находище с късно-миоценска възраст в околностите на града палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (''Struthio karatheodoris'').<ref>Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42 – 46.</ref><ref>Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106 – 108.</ref> <ref>Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89 – 98.</ref> <ref>Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493 – 507</ref>
== Редовни събития ==
|