Хаджидимово: Разлика между версии

Градът е наследник на селата '''Горняни''' и '''Долна Сингартия'''. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва '''Жостово''' по името на генерал [[Константин Жостов]], роден в село [[Гайтаниново]],<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 276</ref> а Горняни си запазва името. От 1951 г. селището носи името на българския революционер и [[социалист]]ически деец [[Димо Хаджидимов]]. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горна Сингартия).<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, стр. 83</ref>.

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., ''Горна Сенгартия'' (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители [[мюсюлмани]] и 170 [[българи]], а ''Долна Сенгартия'' (Dolna-Sengartia) – със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127</ref>. В 1889 г. [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва Горна Сингартия като село с 63 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия – с 46 български и 24 турски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235</ref>

{{цитат|Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5]</ref>.

Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на Горна Сингартия брои 295 жители, от които 250 българи християни и 45 [[турци]], а Долна Сингартия брои 780 жители, от които 420 българи християни и 360 турци.<ref>{{МЕС|194}}</ref>

През пролетта на 2008 г. е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на Общинатаобщината.

От палеонтологичното находище с късно-миоценска възраст в околностите на града палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (''Struthio karatheodoris'').<ref>Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42 – 46.</ref><ref>Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106 – 108.</ref> <ref>Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89 – 98.</ref> <ref>Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493 – 507</ref>. Тя е едната от общо 2-те находки (другата е от находището до с. [[Калиманци (област Благоевград)|Калиманци]], обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и [[щраус]]и. В същото находище той е открил и описал първите в Европа [[птици носорози (семейство)|птици носорози]], представени с нов за науката род и вид (''Euroceros bulgaricus''),<ref>Boev, Z., D. Kovachev 2007. Euroceros bulgaricus gen. nov., sp. nov. from Hadzhidimovo (SW Bulgaria) (Late Miocene) – the first European record of Hornbills (Aves: Coraciiformes). – Geobios, 40: 39 – 49.</ref>, нов вид мишелов,<ref>Boev, Z., D. Kovachev. 1998. Buteo spassovi sp. n. – a Late Miocene Buzzard (Accipitridae, Aves) from SW Bulgaria. – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 125 – 129.</ref>, нов вид сокол <ref>Boev, Z. 2011. Falco bulgaricus sp. n. (Aves, Falconiformes) from the Middle Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 17 – 35.</ref> и нов вид орел змияр .<ref>Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5 – 12.</ref>.