Въздушна археология: Разлика между версии
Нова страница: „мини|дясно|250п|Замъкът Верпелет в Унгария, заснет през 2008 г. Файл:Grezac.jpg|ми...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 18:16, 18 февруари 2020
Въздушната археология е дял на археологията, в нея се практикува използването на летателен апарат или сателит за осигуряване на изглед от високо ниво на исторически обекти и околната им среда, базирайки се на конвенционалната фотография и дистанционните технологии. Тя може да се разглежда като подобласт на дистанционните методи и методологически подход за локализиране и верифициране на древни останки и следи от човешка дейност, както и като средство за изследване на връзките на тези следи с тяхната околна територия.[1]
История
Разпознаването на археологическите обекти от културните знаци е отбелязано още през антикварите от 17 век, въпреки че Уилям Стюкли – пионер в изследването на Стоунхендж и Ейвбъри. Йоркшир Уолдс е сред първите, обхванати от Националната програма за картиране, предприета от бившата Кралска комисия за исторически паметници на Англия, започнала през 1908 г.[2]
Първоначално са използвани балони с горещ въздух, след това самолети, а по–късно и дронове. По този начин фотографската въздушна археология се превръща в стандартна разузнавателна техника.[2]
Източници
- ↑ „Въздушна археология: Минало и настояще. Практическо приложение на територията на Нар Деултум - Дебелт, Пламена Янкова Янкова“ // sustz.com. Посетен на 18 февруари 2020. (на български)
- ↑ а б „Видяно от въздуха, сухото лято разкрива древна реколта от археологически находки // livingorganicnews.com. Посетен на 18 февруари 2020. (на български)
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Въздушна археология
- ((fr)) „Archéologie aérienne: le site de Jacques DASSIÉ“, archaero.com