|
Делчев е улучен от куршум, изстрелян при залповата стрелба на турските войници.<ref>[http://promacedonia.com/en/turk/turk_4.html Турски документи за убийството на Гоце Делчев]</ref> След 15-часово сражение, от четата на Делчев загиват [[Димитър Гущанов]], Евстати Арнаутчето, [[Стефан Страхинов|Стефчо Търлишянчето]] от [[Търлис]]<ref>{{cite book |title= Въ и извънъ Македония |last= Младеновъ |first= Пандо |authorlink= Пандо Младенов |pages= 2|url= http://www.makedonskatribuna.com/MemoirsPMladenov.pdf|accessdate=18 юли 2014 г}}</ref> и Консулата от [[Волак]], а Георги Савеклията от [[Савек]] е тежко ранен и заловен от турците. Останалите от четата на Делчев успяват да избягат от селото.
== Последици ==
За кратко, ВМОРО се съвзема от смъртта на Делчев, когато неин лидер става [[Даме Груев]], който организира [[Рилски конгрес на ВМОРО|конгрес на ВМОРО в Рилския манастир]] през 1905 година, за да се изясни бъдещето на ВМОРО. Но след като Груев също е убит от турска потеря през 1906 година, се стига до окончателно разцепление в ВМОРО и настъпват години на разкол и междуособни борби, в които братоубийствата между левите и десните крила на ВМОРО бележат цялата по-нататъшна история на движението за освобождение на Македония и по-късната поява на [[ВМРО]] (наследник на ВМОРО) през 1919 година под лидерството на [[Тодор Александров]], но ВМРО влиза в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], а също и в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]<ref name="50A">[http://www.krumblagov.com/fifty/34.php Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история, Убийството на Тодор Александров“]</ref>, а след обявяването на прокомунистическия [[Майски манифест]] ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа<ref>Билярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, <sub>Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия...</sub>[http://www.promacedonia.org/v_mak/ta/talex11.htm]</ref>, и търпи разцепление в собствените си редици<ref>[http://www.promacedonia.org/en/ib/i_banac.html Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328]</ref>, вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит през 1924 година,<ref>[http://books.google.com/books?id=ntUESPqqnDgC&pg=PA64&dq=chernozemski+terrorist&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=chernozemski%20terrorist&f=false Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64]</ref> а самото ВМРО е забранено през 1934 година, след като е постоянно разкъсвана от междуособици и вътрешни борби, също като нейния предшественик ВМОРО след убийствата на Гоце Делчев и Даме Груев.<ref>Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930)</ref>
== Тленни останки на Гоце Делчев ==
|
