Йосиф Сталин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 118:
От 1922 г., поради болест, Ленин се оттегли от политическата дейност. Той е приел предложението на [[Григорий Зиновиев]] и [[Лев Борисович Каменев|Лев Каменев]] Сталин да бъде първият генерален секретар на болшевишката партия. На пленума на Централния комитет на РКП (б) на [[3 април]] [[1922]] г. Сталин е избран за член на Политбюро и Организационното бюро на Централния комитет на РКП (б), както и за Генерален секретар на Централния комитет на РКП (б). Първоначално тази позиция е означавала само ръководството на партийния апарат, а [[Владимир Ленин]], председател на Съвета на народните комисари (СНК) на РСФСР, продължава да се възприема от всички като лидер на партията и правителството.
 
В Политбюро Сталин, Зиновиев и Каменев организират „тройка“, основана на опозицията на [[Лев Троцки]]. Всичките три партийни лидери по това време съчетахасъчетават редица ключови постове. Зиновиев оглавява влиятелната Ленинградска партийна организация, като същевременно е и председател на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Каменев оглавява московската партийна организация и същевременно Съвета на труда и отбраната, който обединява редица ключови комисариати. Със заминаването на Ленин от политическата дейност Каменев най-често започва да председателства на неговото място заседанията на Съвета на народните комисари (Министерския съвет). Сталин също обединява ръководството на Секретариата и Организационното бюро на Централния комитет едновременно с това на Работническо-селската инспекция и Народния комисариат по националните работи (МВР).
 
В противовес на тройката, Троцки възглавява Червената армия на ключовите позиции Народен комисар по отбраната и Председател на революционния военен съвет.