Инфлация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26:
Исторически, големи количества злато или сребро, постъпващи в икономиката също водят до инфлация. От втората половина на петнайсти век до първата половина на седемнайсти, западна Европа претърпява голям инфлационен кръг, наричан "ценова революция". По това време средните цени се повишават шест пъти за 150 години. Това е предизвикано до голяма степен от внезапното навлизане на злато и сребро от [[Нов свят|новия свят]] в [[Хабсбургска Испания]]. Новото сребро се разпространява из Европа и предизвиква инфлация. Демографски фактори също допринасят за промяната в цените, като ръста на населението на Европа след [[черната смърт]].
 
До деветнайсти век, икономистите категоризират три фактора, причиняващи повишение и понижение на цените на стоките: промяна в стойността или цената на производство на продукта, промяна в стойността на парите, което по това време обикновено е флуктуация в цената на металите, използвани за изсичането им. Третият фактор е валутно обезценяване в резултат на повишеното количество пари, сравнено с количеството метали, използвани за изсичането им. След разпространението на [[Банкнота|банкноти]], отпечатани по време на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]], термина "инфлация" започва да се появява като директна препратка към '''валутното обезценяване''', получило се след като количеството банкноти надвишава наличните ценни метали който да осигурят стойността им. По това време терминът се използва за означаване на [[девалвация]], а не за покачване в цената на стоките.
 
Тази връзка между свръхпредлагането на банкноти и последвалото им обезценяване е отбелязано от по-ранни класически икономисти като [[Дейвид Хюм]] и [[Дейвид Рикардо]], които изследват и дебатират ефектите от девалвацията (по-късно наречена '''парична инфлация''') върху цената на стоките (по-късно наречена '''ценова инфлация''', и впоследствие просто '''инфлация''').
 
Приемането на фиатни пари от много държави, започнало през 18-ти век, прави възможни много повече вариации в паричната маса. Внезапни повишения в паричната маса се получават многократно в страни, претърпяващи политическа криза. Тези събития завършват с [[хиперинфлация]] - периоди на екстремно високи нива на инфлация, много по-високи от тези наблюдавани през по-ранни периоди. Хиперинфлацията в [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е известен пример. Към момента, хиперинфлацията във [[Венецуела]] е най-високата в света с годишни нива от 833,997% към октомври, 2018 г.