Едип цар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Bot: Automated text replacement (-до сега +досега) |
||
Ред 59:
<blockquote> ''че ще лежа със майка си, че моя род''</blockquote><blockquote> ''ще гледат всички смъртни с отвращение,''</blockquote><blockquote> ''че родния си татко ще убия аз.''</blockquote>Намесването на пророчеството на Лай е двусмислено и неясно. Във видна школа по науки и изкуства спорят, че представянето на пророчеството на Лай в тази пиеса се различава от тази, намерена в Есхиловата трилогия, в частност „Едип“, представена през 467 г. пр. Хр.
Хелън Смит спори, че:<blockquote>Софокъл е имал възможността да направи пророчеството на Лай условно (АКО Лай има син, този син ще го убие) или безусловно (Лай ще има син, който ще го убие). Двамата, Есхил и Еврипид, пишат пиеси, в които пророчеството е условно. Софокъл избира да направи пророчеството на Лай безусловно и по този начин премахва вината за своите грехове от Едип, за когото той не би направил друго от направеното
Не е важно какво е било значението на пророчеството на Лай, а това, че предаденото на Едип е очевидно безусловно. Изваждайки на преден план нашето модерно разбиране за съдбата и фатализма, читатели на произведението имат склонност да виждат Едип като марионетка, контролирана от великите сили, като мъж, смачкан от боговете и имащ вяра без основание. Това, обаче, не е правилното прочитане на текста. Митологична всеизвестна истина е, че пророчеството съществува, за да се изпълни, но не пророчествата са тези, които предизвикват събитията, които водят до последствията. В неговата серия от антологии ”Погрешното разбиране на Едип“, Е.Р. Додс съпоставя Софокъловото произведение с предсказанието на Исус Христос по време на Тайната вечеря, а именно, че Свети Петър ще се отрече от него три пъти. Исус знае, че Св. Петър ще постъпи по този начин, но читателите в никакъв случай не биха предположили, че Петър е марионетка по съдба, принуден да се отрече от Христос. Свободната воля и съдбата са взаимно изключващи се и същият е случая с Едип.
| |||