Уикипедия

Зелениково (област Пловдив): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-до сега +досега)
Ред 28:
Още от първите години след създаването си [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] има своя организация в селото. Двама души от селото са убити през [[Априлски събития|Априлските събития]] през 1925 година. В [[Партизанско движение в България|Партизанското движение]] се включват 18 души, двама от които са убити. Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година комунистите провеждат в селото два митинга, искайки група селяни да бъдат „осъдени“ на смърт, но жителите на селото гласуват в тяхна полза. Въпреки това в началото на октомври 6 души от селото са убити без съд и присъда.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 363, 368}}</ref>
 
Най-големия си разцвет с. Зелениково достига в началото на 50-те години на ХХ век – около 550 къщи с около 2000 жители. През 30-те години на ХХ-я век на 2 – 3 километра над селото в реката братя Шипкови изграждат голяма фабрика за дестилация на розово масло, която стои работоспособна и до сегадосега. Тя е оборудвана с оригинални френски дестилационни апарати, проектирани по технология актуална и до днес. След 1944 г., фабриката е национализирана и продължава активна работа до 70-те години. Обявена е за паметник на културата от национално значение. Към момента фабриката е реституирана и работи активно. Може да се каже, че тя е единствената запазена и работеща стара фабрика, по оригинална технология от началото на ХХ век и представлява ценен паметник за производството на розово масло. На 200 – 300 метра над нея в социалистическо време в края на 50-те години обединение „Българска роза“ изгради най-голямата в България и в Европа съвременна розоварна фабрика. След колективизацията населението прогресивно намалява, в края на 70-те години на ХХ век училището е закрито, поради липса на деца. Дворът и сградите на училището са превърнати в дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи.
 
== Религии ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Зелениково_(област_Пловдив)“.