Априлско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
Корекция според описанието на файла с изображението
Ред 24:
 
== Подготовка ==
[[Файл:Zname Aprilskoto vastanie.jpg|мини|280п|Знамето на панагюрскитевъстаниците въстанициот [[Горна Оряховица]] с лозунга {{Кирилица|„Свобода или смьрть“}}<ref>По българския правопис от средата на 19ХІХ в.</ref>]]
Според изработения от [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]] план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-ия организацията е твърде слаба):
# ''Търновски'' – с център [[Горна Оряховица]], главен апостол е [[Стефан Стамболов]] с помощници [[Христо Караминков]] (Бунито), [[Иван Панов Семерджиев]] и [[Георги Измирлиев]];
Ред 102:
През [[1876]] г. на териториите на днешна България има 30 османски гарнизона – [[низам]]. Османската империя се готви за война със [[Сърбия]] и за целта мобилизира част от [[редиф]]а. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието или много близо до него.
 
Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието. Именно турските гарнизони налагат преместването на центровете на I революционен окръг от Търново в Г.Горна Оряховица и на IV революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. Наличието на големи гарнизони в Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик, не позволяват там въстанието да избухне. Избухването на Априлското въстание предизвиква такъв ужас в турското военно командване, че то вдига армията, запасните и башибозука на свещена война.
 
Още в първия ден на въстанието (20 април) Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. За потушаване на въстанието е създаден щаб в състав: [[Мидхат паша]], военния министър, [[Хюсеин Авни паша]] и главнокомандващия Абдул Керим паша. Основен двигател е бившият дунавски валия Мидхат паша, председател на комитета [[Сюлерге]] (метла). Военните операции се водят от висши военачалници, като командира на II корпус Фазлъ паша, началника на Цариградския гарнизон Адил паша, коменданта на Одрин Хафъз паша, на София Хасан паша и др.