Македонска литературна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Makedonia (Republic) (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 18:
| wiki = mk
}}
'''Македонската литературна норма''', назовавана също '''македонска езикова норма''', '''македонски литературен език''' или просто '''македонски език''', е [[Официален език|официалният език]] на [[Северна Македония]], принадлежащ към [[Южнославянски езици|южнославянската езикова група]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language | заглавие = Macedonian language | достъп_дата = 15 януари 2013 | издател = Encyclopædia Britannica, Inc. | език = en | език-икона = не }}</ref><ref>[[#Friedman-2009|Friedman (2009)]], стр. 663.</ref><ref name="Ethnologue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd | заглавие = Linguistic Lineage for Macedonian | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Lewis | първо_име = M. Paul (ed.) | дата = 2009 | труд = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition (Online version) | издател = SIL International | език = en | език-икона = не }}</ref><ref name="Ethnologue"/> Изразената през 1993 г. позиция на [[Институт за български език|Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“]] (ИБЕ) към [[Българската академия на науките]] (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите [[книжовен език|книжовни норми]] на [[българския език]] (т.нар. македонска писмена норма).<ref name="Граматика БАН 1993 Том 1, стр. 14">[[#Граматика БАН 1993|Тилков и др. (1993)]], стр. 14.</ref> В официалните си контакти с представителите на Република Северна Македония държавните органи на [[Република България]] не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език. В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указана като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.<ref>[[s:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация от 22 февруари 1999]]</ref><ref>[[s:Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]]</ref>
Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|анексираната от Царство България зона]] от бившото Кралство Югославия.▼
Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият '''македонски литературен език''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>
▲Македонският език, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ),
Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref>[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [https://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193"]</ref> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false стр. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.▼
В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.
▲Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref>[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [https://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193"]</ref> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false стр. 67]</ref>
[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Северна Македония, от северномакедонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).
Македонският език
== История ==
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_ezik.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския като [[официален език]] с подписите на [[Любчо Арсов]] и [[Методи Андонов-Ченто]]]]
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_azbuka.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на [[македонска азбука|македонската азбука]]]]
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]
Основите на македонската литературна норма са положени на 2 август 1944 година по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българско управление във Вардарска Македония]] (1941 – 1944), когато [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]], взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език.“.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во демократската и федеративна Југославија, година I, брой 1, с. 3]</ref> В оригиналните документи е използвана фразата ''„народниот македонски йазик“'', тъй като още не са въведени допълнителните букви на съвременната [[македонска азбука]].<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 154}}</ref>
През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука. <ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегално е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописа.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>
През следващите две десетилетия основната задача на македонските лингвисти е внимателно следене на динамичното развитие на езика и проучването му. Това налага създаване на база за по-организирана научна дейност в това число и формиране на институции за организиране на научната работа и създаване на кадри за да осъществяване и развой на лингвистична дейност. През 1946 г. в Скопие е формиран [[Философски факултет (Скопски университет)|философски факултет]] със специален семинар по македонски език. В работа на семинара по македонски език през 1949 г. се включват и първите специалисти по македонска филология, завършили Философския факултет. Седем години по-късно, през март 1953 г. е създаден и [[Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“|Института за македонски език „Кръсте Мисирков“]]. Броят на кадрите всяка година се увеличава.<ref>Видоески, Прилози..., с. 13</ref>
С нарастването на специалистите се разгръща и научното изследване на езика. През 1950 г. катедрата и семинара за македонски език започват издаването на месечното списание „Македонски език“. От 1954 г. списанието се издава от Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, като става негов орган и започва да излиза веднъж в годината. Това се определя като важен момент от развитието на македонската лингвистика, а редакцията на списанието успява да привлече около него всички специалисти в областта. То има заслуга за развитието на език и неговото приемане и утвърждаване. Семинарът предприема и други инициативи свързани с издателска дейност, като още през 1950 г. започва с издаването на студентски дипломни работи. Институтът за македонски език също започва своята издателска дейност с издаването на стари текстове, специални издания и народни умотворения.<ref>Видоески, Прилози..., с. 13 – 14</ref>
През 1954 г. се основава [[Дружество за македонски език и литература|Дружеството за македонски език и литература]] и започва да излиза от печат неговия орган „Литературна дума“ ({{lang|mk|Литературен збор}}), който се създава с цел оказване на влияние на езиковата практика и да разпространява литературния език. Освен в изданията „Македонски език“ и „Литературна дума“, статии на тема лингвистика се публикуват и в Годишния сборник на Философския факултет, Историко-филоложкия отдел, както и в литературно-историческите списания „Нов ден“, „Съвременност“, „Прегледи“ и други.<ref>Видоески, Прилози..., с. 14</ref>
== Различни гледни точки по въпроса за македонския език ==
Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни – от една страна той е политически въпрос, т.е. въпрос на международно признание на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.
=== Политическа полемика за македонския език ===
{{основна|Политически статус на македонския език}}
Няма ясна и всеобщо призната процедура по международно политическо признаване на даден език. Политическият спор по този въпрос още се нарича [[езиков спор между България и Северна Македония|езиков спор]] между България и Северна Македония. От друга страна, това е чисто [[лингвистика|лингвистичен]] въпрос, който по силата на обективни критерии се опитва да установи съществуват ли безспорни аргументи, които могат да отговорят еднозначно – македонският и българският различни езици ли са, или са варианти на един и същи език.
Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпадането на Югославия – [[сръбски език|сръбски]], [[хърватски език|хърватски]] и [[босненски език|босненски]]. Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха общ [[сърбохърватски език]]. Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението [http://seelrc.org/webliography/bcs.ptml BCS], [http://www.ssees.ac.uk/langprog.htm SCB] или дори [http://216.239.59.104/search?q=cache:aWT5vQ6RYeUJ:www.svenska.gu.se/~svelb/pblctns/nodalida99.pdf+SBC+Serbian&hl=bg&client=firefox-a SBC].
=== Езиковедска полемика за македонския език ===
В началните класове в [[Люксембург]] децата изучават език, наричан понякога [[люксембургски език]].
Този критерий изглежда прост и ясен, но той далеч не винаги може да се приложи. Понякога употребата на термините ''език'' и ''диалект'' е политически мотивирана. Така например причините, поради които норвежкият и датският език се считат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, имат политически, а не лингвистичен характер. Според лингвиста [[Макс Вайнрайх]] езикът е ''диалект с армия и флот''.
Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има македонски език, съществуващ отделно и независимо от българския език, или пък става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между македонския и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва почти от никого.
Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонската езикова норма не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на XIX век, когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от [[Вардарска Македония]] и въобще от цяла [[Македония (област)|Македония]]. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава [[деепричастие]] (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително [[Благоевградска област]]) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за ''македонски език'' се говори за ''регионална форма на българския език в Северна Македония''. В официалната българска граматика, издадена от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], пише: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмена регионална форма на [[български език|българския език]], защото се изгражда на основата на български говори“.<ref>„Граматика“, БАН, 1993 г., Том 1, стр. 14</ref> Италианският езиковед Виторе Пизани дава следното становище за новообразувания от АСНОМ македонски „език“ и писменост след влизането на тези земи в рамките на СФР Югославия:<ref>Виторе Пизани (Vittore Pisani), ''Il Macedonico'', Paideia, Rivista Letteraria di informazione bibliografica, 1957 г., том. 12, стр. 250</ref>
{{цитат|The Macedonian language is actually an artifact produced for primarily political reasons (Македонският език всъщност представлява артефакт, произведен основно по политически причини).}}
В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Северна Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на македонската езикова норма засега не е бил подлаган на сериозен научен анализ.
Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на [[българи]] и [[македонци (нация)|македонци]] „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm | заглавие = Да заровим езиковия проблем | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Леонидов | първо_име = Румен }}</ref>.
Засилващите се политически и икономически връзки между Република [[България]] и Република [[Северна Македония]] налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.
Според един от създателите му, [[Блаже Конески]], македонският книжовен език е изграден на ''народна основа''. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори – в районите на [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тиквеш]] и [[Велес]]. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] с твърдението, че той бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: [[старобългарски език]]). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в [[славистика]]та: [[Степан Кулбакин]], [[Ватрослав Ягич]], [[Андре Вайан]] и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кулбакин от 1923 г., в която ''„той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“''.
За книжовните паметници от Македония от XIV век Конески признава, че ''„се засилва влиянието на [[Сръбска редакция на старобългарския език|сръбската редакция]] на старобългарския език. Причината за това била преди всичко присъединяването на македонските краища към тогавашната [[Сърбия|сръбска държава]] (има се предвид т.нар. „рашки правопис“ по времето на [[Стефан Милутин]], [[Стефан Дечански]], [[Стефан Душан]] и [[Стефан Урош]], но и за него е спорно доколко е „сръбски“).“'' Този факт е показателен и за цялото бъдещо развитие на писмеността и езика в Македония, преминало според редица филолози под знака и на [[сръбски език|сръбското езиково]] влияние. Сръбската редакция, пише Конески ''„надделява у нас чак до 18 век и служи като езикова основа“'' на редица книжовни паметници. Той обаче твърди, че ''„същевременно се наблюдават и видими следи от особеностите на македонската писменост от Средновековието. Нерядко се среща употреба на ъ (освен ь)... характерни за по-ранната славянска писменост у нас“'' (!)
Появата на съвременния македонски език Блаже Конески търси в периода XVIII-XIX век, като в увода си към „Граматиката“ дава примери от редица документи, писани на македонски диалекти. Конески обаче не посочва никъде как е наричан тогава езикът, който за него е македонски, в редицата запазени речници от този период, напр., заглавието на цитираната от него ''„Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“'' (1841) от [[Теодосий Синаитски]] е дадено само в първата си част (Книга за научение трих язиков) и ''славяноболгарский'' не се споменава.
Конески обосновава неизбежността на появата на македонския книжовен език по следния начин: ''„Нашите хора, изхождайки съвсем ясно от известния опит, който имат, се боят от налагането на българските търговци на македонските пазари“'' („Граматика...“, „Увод“, ''„Македонският езиков въпрос през 19 век“'').
Преди [[Втора световна война|Втората световна война]] книга, написана на македонски диалект, издава през 1938 г. [[Венко Марковски]]; няколко години по-късно книги на македонски диалект публикуват и [[Васил Ильоски]], [[Ристо Кърле]], [[Кочо Рацин]], [[Коле Неделковски]] и др.
== Характерни особености ==
Line 49 ⟶ 100:
# Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н.
# Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, ''„[http://217.16.70.236/?pBroj=1339&stID=2147477536 Кодификација на македонскиот литературен јазик]“'').
# Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите литературен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови форми. (Като пример за колебание на литературно българската книжовна форма може да се даде преводът на романа „Подковица на смъртта и надеждата“ на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата „разбира се“ – „се разбира“.)
== Вижте също ==
| |||