Уикипедия

Тодорова неделя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Доп. с източник
Доп., уточняване на източници
Ред 1:
'''То̀дорова неделя''' (''Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Трѝмирна неделя, Суха неделя, Луда неделя, Гладна неделя, Черна неделя, Глуха неделя, Кукерска неделя'') в българския [[народен календар]] се нарича периодът, обхващащ [[седмица]]та от [[Сирни заговезни]] до [[Тодоровден]] (първата седмица от [[Велик пост|Великия пост]]). Тодорова неделя е свързана с най-строг пост – [[тримирене|тримирѐне]].
 
== Народни вярвания ==
В народните представи се схваща като лош и опасен период – както за хората, така и за приплода и за реколтата. В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица; вярва се, че който се разболее през нея не може да се излекува (Елховско) и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на хора и посеви ([[Странджа]]). В Ловешко и Плевенско седмицата е нечиста („разпуловна“) и се смята, че през това време нощем ходят [[таласъм]]и, [[караконджул]]и и др. подобни, „св. Тодор на бял кон и баба Тудорица“. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще се превъплъти.<ref name=":0" />
 
Тези вярвания са довели до множество забрани, главно по отношение на жените: вечер да не закъсняват, да не правят седенки, за да не ги срещне и напакости св. Тодор; не се оре и сее, за предпазване от градушка (Средна Северна България); не се пере и не се сушат дрехи, за предпазване от глухота и изсъхване (Странджанско); не се вари вода и не се меси хляб с квас, за да няма червеи по житните храни (Кюстендилско) и др. Това е отразено и в различните названия на целия период и на отделните дни от седмицата.<ref name=":0" />
Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е [[Русалска седмица|Русалската неделя]], а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след [[Великден]] или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани. <ref>Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 360 – 361. ISBN 954-8289-03-2.</ref> ▼
 
▲Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ – втората е [[Русалска седмица|Русалската неделя]], а третата е Мръсната неделя след Коледа, Празната неделя след [[Великден]] или Средпостната неделя. През тези седмици има сходни забрани. <ref name=":0">Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 360 – 361. ISBN 954-8289-03-2.</ref>
 
За всеки ден от тази седмица, от [[понеделник]] до [[събота]] включително, има определени забрани и обредни действия..
 
Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от [[понеделник]] до [[събота]] включително.
 
=== Понеделник ===
{{основна|Чист понеделник}}
[[Понеделник]]ът от тази седмица е наричан '''Чист понеделник, Песи понеделник, Къси понеделник, Рогач, Кукеровден''' и др. На този ден се извършват обичаитеобредни практики за предпазване на хората, за предпазване на кучетата от болестта бяс ([[Тричане на кучета|тричане на кучета)]] и [[КукеритеКукери|кукерски игри]]. На места (Добруджа, Странджа, Югозападна България) денят се свързва с мишките. Палят се огньове, за гонене на змии и гущери (Добруджа), някъде пекат „змиюрки“ – малки хлебчета с форма на змия, за предпазване от змийско ухапване.<ref name=":0" />
 
=== Вторник ===
Известен като '''Чърн (Черен) вторник, Сух вторник, Глух вторник, Усо̀вски вторник''',. заЗа него се смята, че той е най-лошият [[вторник|вторник]]{{#tag:ref|Бел. 1. Във вярванията вторниците традиционно са приемани за лоши дни.|group="бел."}} от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Тачи се за предпазване от суша, глухота и устрел.<ref name=":0" /> Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.
 
Вярва се и че този ден (''Сух вторник'') е „началникът на сушата“, затова се почита и против суша – в Плевенско, Белоградчишко, Елховско и др. през този вторник се меси [[обреден хляб]], който се разчупва на [[дръвник]]а и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за [[дъга]]та, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при [[стожер]]а на [[харман]]а.
 
''Усовски вторник'' се нарича в Плевенско ([[Тръстеник]] и др.). На този ден се взема трикрако [[стол]]че, на което единия крак се намазва с [[лой]], увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на [[добитък]]а. Това се прави заради [[демон]]а [[устрел|усо̀в]], който „изсушавал“ краката на домашните животни.
=== Сряда ===▼
Тази [[сряда]] е позната като '''Луда сряда''', а също '''Разполовена сряда''' и '''Преговяла сряда'''. В Източна България завършва строгият тридневен пост и тези, които го спазват, отиват на църква да се комкат, а вечерта се събират на трапеза вкъщи.<ref name=":0" /> В Котленско ([[Медвен]] и др.) денят е познат като ''Преговяла сряда'', тъй като този, който е [[тримирене|тримирил]], вечерта отговява и може да започне да се храни.
 
Тази [[сряда]] е позната като '''Луда сряда''', а също '''Разполовена сряда''' и '''Преговяла сряда'''. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо [[ангел]], а на лявото — [[дявол]], които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т.е. от демонътдемона, причиняващ лудостта) се почита този ден. В Тръстеник и др. в Плевенско този ден е известен като ''Разполовена сряда'', защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т.е. да полудее.▼
▲== Сряда ==
▲Тази [[сряда]] е позната като '''Луда сряда''', а също '''Разполовена сряда''' и '''Преговяла сряда'''. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо [[ангел]], а на лявото — [[дявол]], които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т.е. от демонът, причиняващ лудостта) се почита този ден.
 
В Тръстеник и др. в Плевенско този ден е известен като ''Разполовена сряда'', защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т.е. да полудее.
 
В Котленско ([[Медвен]] и др.) денят е познат като ''Преговяла сряда'', тъй като този, който е [[тримирене|тримирил]], на този ден вечерта отговява и може да започне да се храни.
 
=== Четвъртък ===
[[Четвъртък]]ът от тази Тодоровата неделя е наричан '''Въртоглав четвъртък, Въртолома̀''' (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и [[Чорба|чорби]]; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината.▼
 
▲[[Четвъртък]]ът от тази Тодоровата неделя е наричан '''Въртоглав четвъртък, Въртолома̀''' (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. НеЖените сене навиват работипрежда, не въртят чекръка, за да се предпазят хората и овцете от въртоглавост (виене на свят).<ref name=":0" /> Не се варят вода и [[Чорба|чорби]]; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек срещу „шемет“ през годината.
== Петък ==
[[Петък]]ът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък) Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с [[вретено]].▼
 
=== СъботаПетък ===
▲[[Петък]]ът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък). Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с [[вретено]].<ref name=":0" />
=== Събота ===
Тази [[събота]] е наричана още '''Тодорова събота, Тодорица''' и др. Това е празникът [[Тодоровден]], който дава името на предходната Тодорова неделя.
 
Line 47 ⟶ 49:
== Литература ==
* [[Димитър Маринов]]. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.
* Българска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев. С., 7М + Логис, 1994.
* Рачко Попов. Светци-близнаци в българския народен календар. София, 1991.
* Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. БАН, София, 1985.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодорова_неделя“.