Горна баня: Разлика между версии

Съществуват исторически сведения, че на мястото на квартала в [[Средновековие|Средновековието]]то е имало друго населено място, което обаче е запустяло по неизяснени и до днес причини. Една от легендите разказва, че селището е възстановено, след като по време на лов, кучето на софийския [[валия]] се изцерило при къпането в мочурливата местност под днешния минерален извор. Името се е наложило като описание, различаващо го от близката „долна баня“, която е самата „овча купел“.

Общо 34-те кореняшки рода ([[Сървански]], [[Богровски]], [[Антанасови]], Петкови, Бистричански, Кятови, Кържови, Божкови и др.) живеели през 18 – [[19 век]] в селска община, като разпределили помежду си общите задължения. Богровските от създаването на селото се грижели за поддържането на минералния извор. Големият им двор започвал на изток от банята и площада пред нея, обхващал мястото на днешния хотел, на запад стигал до сегашнатасъвременната улица „Синьото езеро“, а от север и от юг бил ограден от днешните улици „Дон“ и „Гръстниче“. Божковите се грижели за общинската гора и пашата на добитъка и т.н. По време на османската власт в Горна баня не са живели турци. Турски бей пришълец купува през 50-те години на 19 век имоти в района над днешната жп гара и създава чифлик, който след [[Освобождение на България|Освобождението]] е купен от княз [[Александър I Български|Александър Батенберг]], а след детронацията му държавата го изкупува от неговите наследници.

В близост, имотите заключени между ул. „[[Д-р Люба Григорова]]“ и бул. „[[Никола Петков]]“ (в южна посока), са били притежание на придворния градинар, а терените, попадащи под бул. Никола Пенков, около № 138 (стар № 67), представлявали градини със специално [[Изкуствен отбор|селектирани]] от него видове – загубено [[културно наследство]], поради решението (взето през 60-те – 70-те години на 20 век), булевардът („Никола Петков“) да бъде изграден именно от там, като се изостави павираният път ([[ул.„Божидарица“]]), прокаран успоредно на [[Жп|ЖП]] линията, по който преминавал (от 1940 г.) и първият [[Тролейбус|тролей]] на София (и България), марка „MAN“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.com/2011/04/blog-post_13.html|заглавие=Първата тролейбусна линия в България|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Стара София|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.12.2019}}</ref>

Към 2019 г. транспортната връзка на квартала с останалите части на София са автобусни линии №260 и №103. Линията на първия преминава от бул. „Никола Петков“, през бул. „[[Борис III|Цар Борис III]]“ и бул. „[[Прага]]“. Освен градския транспорт в Горна баня, съществува и ЖП гара от линията „Перник – София“, чрез която се осъществява директна връзка до [[Централна гара София]].

Предстои пускането в експлоатация на [[Софийско метро (трети метродиаметър)|Третия диаметър на Софийското метро]].

Автобусна линия № 60 е прекратена в началото на 2000-те, след премахване на системата от ''червени'' и ''зелени'' автобусни линии – „бързи“ и „бавни“ автобуси.