Пътуване във времето: Разлика между версии

Ако пътуването се извършва между отделни светове, намиращи се в различни измерения, то би могло да се избегне „парадоксът на дядото“, т.е. ако имаме възможност да се върнем в собственото си минало, и направим така, че родителите ни да не се запознаят, то тогава ние не бихме съществували. От тукОттук следва, че няма да бъдем в състояние да се върнем назад във времето и да предотвратим това запознанство. От това се страхуваше героят във филма „Завръщане в бъдещето“ – той за малко не осуети запознанството на майка си и баща си, следователно, ако беше станало така, то той при завръщането си би изчезнал от собствената си реалност. Този абсурд кара повечето учени – физици да се въздържат от открити мнения по въпроса с пътуване във времето. Но това има смисъл само, ако нашата вселена притежава време, въртящо се в кръг. Но, ако времето е многомерно, то този парадокс ще отпадне. Нещо такова виждаме във филма „Sliders“. В една реалност героите съществуват и се срещат със самите себе си, а в друга – не. Както и това, че родителите, приятелите и познатите им в дадена реалност са им родители, приятели и познати, а в друга – изобщо не ги познават. Дори самият Алберт Айнщайн в определен период от време заявявал, че времето не същесвува и че то е само удобна фикция на човешкото съзнание. Но след това той обединява времето и пространството в една единна цялост – т.нар. [[континуум]]. Вследствие от това единство, при движение във времето, се извършва и движение в пространството. Такова придвижване извършват героите в научно-фантастичния роман на Кристофър Прийст „Машината на пространството“. Те не само че се придвижват в миналото, но и премествайки се в пространството, се озовават на планетата [[Марс (планета)|Марс]]. Въпреки че този вид пътувания са обект на интерес предимно от страна на писателите фантасти, все повече сериозни физици започват да коментират евентуални реални възможности за това. Така те смятат, че пътуване във времето теоретически е осъществимо. Но практическото изпълнение засега остава твърдо в сферите на въображението. Защото ние нито можем да пътуваме със субсветлинни скорости, нито можем да концентрираме в единица обем колосална маса – от порядъка на няколко слънчеви маси.