Словенски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени
Ред 109:
Последовател на Трубар е [[Юрий Далматин]] ([[1546]]–[[1589]]), който пише на по-чист словенски и усъвършенства правописа и издава първия пълен превод на словенски на [[Библия]]та ([[1584]]).
 
В трудовете на Трубар и Далматин, както и на техните съратници [[Себастиян Крел]], [[Адам Бохорич]], [[Юрий Юричич]] и др. за по-малко от 50 години словенският книжовен език получава своите фонетични, морфологични, синтактични и словообразователнисловообразувателни особености и до голяма степен развива лексиката си. А. Бохорич му дава първото граматическо описание (1584), базирано на доста богат сравнителен славянски материал. Словното богатство на словенския намира отражение в речника на [[Хиеронимус Мегисер]] ''Dictionarium quatuor linguarum'' ([[1592]]), в регистъра към Библията на Далматин и в граматиката на Бохорич.
 
Католическата реакция слага край на този бурен разцвет на протестантската литература и на словенския книжовен език. През [[17 век]] книжовната продукция е бедна, протестантската литература – преследвана, в употреба е само Библията на Далматин. Поради напредъка на новата вокална редукция в диалектите и поради отслабването на връзките между книжовниците, се разрушава относителното единство на езика и правописа, постигнато през 16 век. През 17 век в книжовна употреба са доленският, горенският, щаерският, презмурският и пърлешкият диалект. Разединението нараства през [[18 век]] – създават се истински регионални книжовни езици: [[Янез Светокрижки]] следва протестантската традиция, [[Йерней Басар]] пише на горенски и т.н. Все повече се пренебрегват и правописните традиции, дори и в централните области. Книжовната дейност на [[Томаж Хрен]], [[Матия Кастелец]], [[Марко Похлин]] и др. има почти изключително религиозен характер. Излизат и някои граматични трудове – на Похлин, [[Ожбалт Гутсман]], [[Юрий Зеленко]], изработват се речници – Кастелец, Похлин, отец Хиполит ([[1684]]–[[1722]]) и др., повечето от които остават в ръкопис.
Ред 133:
{{Славянски езици}}
{{Официални езици на ЕС}}
 
[[Категория:Словенски език| ]]