Второ робско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 34:
Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на [[губернатор]]а на [[Римска провинция|провинцията]] е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име [[Салвий (вожд)|Салвий]] тръгва по стъпките на [[Евн]] (водач на [[Първо робско въстание|Първото робско въстание]]) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името ''Трифон'', като царя на [[елини]]стичното [[селевкиди|селевкидско]] царство [[Диодот Трифон]].
 
Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. [[пехота]] и 2 хил. [[кавалерия]] и се присъединяват към [[Киликия|киликиеца]] [[Атенион]] и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул [[Маний Аквилий (консул 101 пр.н.е.)|Маний Аквилий]].
 
Това второ въстание на робите в Сицилия и част от [[Римски робски въстания|поредицата бунтове на роби]], мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.