Латински съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м в.пр. -->век пр.; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-със щ +с щ)
Ред 7:
съюзниците, предотвратява етруско нашествие. <ref name=Stearns/> Частичен фрагмент от надпис, записан от [[Катон Стари]], посочва, че в даден период съюзът е включвал градовете [[Тускулум]], [[Аричия|Ариция]], [[Ланувиум]], [[Лавиниум]], Кора, Тибур (дн. [[Тиволи]]), [[Помеция]] и [[Ардеа]].<ref>Tim Cornell, (2000), ''The City-State in Latium'', in Mogens Herman Hansen, ''A Comparative Study of Thirty City-state Cultures'', page 213. Kgl. Danske Videnskabernes Selskab</ref>
 
За пръв път латините се сблъскват с Рим през 7 век пр.н.е., по време на царуването на римския цар [[Анк Марций]]. Според [[Ливий]], войната е започната от латините, които очакват, че Марций набожно ще следва мира, наследен от времето на неговия дядо - [[Нума Помпилий]], и извършват набег в римските земи. Когато римляните изпращат представители, които да искат обезщетение за щетите, латините отговарят презрително. Съответно Марций обявява война, което според Ливий е забележително с това, че е първия път, когато римляните обявяват война чрез церемониите на [[фециали]]те.<ref>[[Ливий]], ''[[Ab urbe condita]]'', 1:32</ref> Марций потегля от Рим с новосформирана армия и превзема съсс щурм град [[Политориум]]. Жителите на града са заселени като римски граждани на хълма [[Авентин]], следвайки римските традиции от войните с Алба Лонга и [[сабини]]те. Когато другите латински племена впоследствие заемат празния Политориум, Марций отново превзема града и го разрушава.<ref>Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:33</ref>.
 
По-късно военните действия се насочват към латинския град [[Медулия]], който има силен гарнизон и е добре укрепен. След няколко сблъсъка извън рамките на града, накрая римляните излизат победители. Марций се завръща в Рим с голяма плячка. Още латини са доведени в града като жители и заселени в подножието на Авентин, край храма на Мурция, близо до хълма [[Палатин]].<ref>Ливий, ''Ab urbe condita'', 1:33</ref>