|
[[Файл:Oaxaca ocho venado.png|мини|300px|Вожд и военачалник на миштекитемищеките ''Осем Елена и Лапа на Ягуар'' (вдясно) срещащ се с ''Четирите Ягуара'', в илюстрация от кодекс ''„Суче-Нутталл“''.]]
'''Мищеките''' (също се срещат като '''микстеки''', '''мичтеки''' или '''михтеки''') са местни [[мезоамерика]]нски народи обитаващи [[Мексико|мексиканските щати]] [[Оахака (щат)|Оахака]], [[Гереро]] и [[Пуебла (щат)|Пуебла]] в обширен регион известен още като ''Ла МиштекаМищека''. Оригиналните очертания на държавата на миштекитемищеките за пръв път се споменат в един от доколумбовите кодекси от [[692|692 от н.е.]] <ref> {{cite book | last = Dahlgren de Jordan | first = Barbro | title = La Mixteca. su cultura e historia prehispánicas. | publisher = México, Impr. Universitaria, | year = 1954 | pages = 399 | url = https://catalyst.library.jhu.edu/catalog/bib_1327033 | accessdate = 19 май 2011}}</ref><ref name="Leyva"> {{cite web | url = http://ru.ffyl.unam.mx:8080/jspui/bitstream/10391/503/1/03-González.pdf | title = Geografía, lingüística, arqueología e historia de la Mixteca alta antes de la conquista española | accessdate = 19 май 2011 | last = Leyva | first = Alejandra Gonzalez | publisher = UNAM | език = es | quote = La Mixteca es una región de difícil definición. No constituye una unidad bien delimitada.Por un lado, la que hoy llamamos „Mixteca“ no ha sido lo suficientemente explorada por arqueólogos. El trabajo de éstos, sólo ha consistido en intervenciones parciales que de ninguna manera dejan ver el panorama general de una „cultura mixteca“ en una zona aún sin demarcar. Por otra parte, los documentos prehispánicos (códices mixtecos) que a la fecha se conservan, no le dan ninguna importancia al asunto. Se limitan a contar la genealogía de sus gobernantes a partir del año 692 d. C. }}</ref>. Езикът на тези народи е един от основните клонове на [[Отомангейски езици|семейството на отомангейските езици]] <ref>J. Marcus, „The Genetic Model and the Lingüistic Divergence of the Otomangueans“, in '''The Cloud People...''', pp. 4 – 9</ref> <ref>Ralph Beals, „Southern Mexican Highlands and Adjacent Coastal Regions“, in '''Handbook of Middle American Indians.''' Austin, 1969, vol. 7, pp. 315 – 328.</ref> <ref>{{cite web | url = http://ru.ffyl.unam.mx:8080/jspui/bitstream/10391/503/1/03-González.pdf | title = Geografía, lingüística, arqueología e historia de la Mixteca alta antes de la conquista española | accessdate = 19 май 2011 | last = Leyva | first = Alejandra Gonzalez | publisher = UNAM | език = es | quote = Las fuentes coloniales no precisan el territorio, aunque mencionan pueblos de habla mixteca. Los lingüistas parten del estudio de dicho idioma y de sus relaciones con otros para suponer una lengua originaria común. De hecho, son los más acertados, pero tampoco identifican claramente una „región mixteca.“}}</ref>.
== Името на народа ''мищеки'' ==
В испанския език наименованието ''мищек'' ({{lang|es|Mixteco}}) произлиза от [[нахуатъл|науатълската]] дума ''Мищекапан'', или „място на облачните хора“ (място на хората на дъждовните облаци)
<ref name="Leyva"/> <ref>(Leyva) ''"...la „cultura mixteca“ se estableció en Oaxaca, pero „más allá“ de los límites con los actuales estados de Guerrero y Puebla. ¿Por qué lo cree así? No lo indica. Lo cierto es que él, como los otros arqueólogos, no ha definido la Mixteca en su conjunto porque ésta ha sido muy poco explorada y él específicamente se ha dedicado a reconocer el valle de Nochixtlán-Yanhuitlán. Por su parte Kent Flannery y Joyce Marcus en The Cloud People…, estudian el proceso histórico de la Mixteca alta, el valle de Oaxaca y el área ñuiñe, pero no exploran para nada la Mixteca de la costa, ni los pueblos del hoy estado de Guerrero que limitan con la frontera oeste de Oaxaca. Por lo mismo, su definición de la Mixteca es también incompleta..."''</ref> <ref>Ignacio Bernal, „El valle de Oaxaca en el Posclásico“, en Historia de México. México, Salvat,1974, vol. 3, pp. 103 – 105;</ref> <ref>Ronald Spores, The Mixtec Kings and Their People. Norman, Universidad de Oklahoma, 1967</ref> <ref>Kent Flannery & Joyce Marcus. '''The Cloud People. Divergent Evolution of the Zapotec and Mixtec Civilizations'''. New York, Academic Press,1983.</ref>
<ref>John Paddock, „Arqueología de la Mixteca“, en Los señoríos y Estados militaristas. México, Instituto Nacional de Antropología e Historia, 1976, pp. 299 – 325.</ref>. Ареалът, в който се говори миштекскиятмищекският език, е познат като ''миштекамищека''<ref>Sherburne F. Cook and Woodrow Borah, '''The Population of the Mixteca Alta, 1520 – 1960.''' Berkeley, University of California, 1968, pp. 5 – 6</ref> <ref>María de los Ángeles Romero Frizzi, '''Economía y vida de los españoles en la Mixteca Alta: 1519 – 1720. México''', Instituto Nacional de Antropología e Historia/Gobierno del Estado de Oaxaca, 1990, (Regiones de México), pp. 27 – 37</ref>. МиштекитеМищеките наричат себе си ''нюу сави'', ''нюу джау'', ''нюу дави'', ''наана'а сави'', и т.н. според местния диалект на езика им, бил той ''са'ан дави'', ''да'ан дави'' или ''ту'ун сави''. В книгата си „История на миштеките“мищеките“ Кевън Терациано (Kevin Terraciano) използва наименованието '''''Нюу дзауи''''', което се превежда „хора на/от дъждовното място“.
== Исторически преглед ==
=== Основни градове ===
[[Файл:Mixtecs.png|мини|Основни селища на мищеките в териториите, очертани с червено; от пред-класическия период до испанската колонизация.]]Преди колонизацията на Латинска Америка (преди [[Христофор Колумб|Колумб]]) миштекитемищеките са едни от основните народи формиращи цивилизацията на средно-американския регион. Важен културен и политически център на миштекитемищеките е древната им столица [[Тилантонго]], както и селищата [[Ачиутла]], [[Куилапам де Гереро|Куилапам]], [[Хуамелулпан]], [[Митла]], [[Тлачиако]], [[Тутутепел]], [[Ющлауака]] и [[Юкунюдауи]]. Някои от по-големите строежи намерени в долината на Оахака и по височините на древния град [[Монте Албан]] <ref>A. Caso, Reyes y reinos de la Mixteca i, Apéndice iv.</ref>също са дело на миштекитемищеките. Те завоюват от сапотеките много селища и ги доустрояват по своите предпочитания и вярвания.
=== Под ацтекско владичество ===
По време на разцвета на [[ацтеки|империята на ацтеките]], много мищекски селища плащат [[данък]] на ацтеките, но не всички миштексимищекси градове стават [[васал]]и <ref>J. Marcus, „Aztec Military Campaings against the Zapotecs: The Documentary Evidence“, '''The Cloud People...,''' pp. 314 – 318.</ref>. Те се съпротивляват и срещу испанската колонизация до момента на експедициите на тежко-въоръжените конкистадори на [[Педро де Алварадо]] и централно-американските му съюзнически племена.
=== Съвременна миграция ===
В днешно време мищеките са част от миграционния поток в различни части на Мексико и САЩ. Много местни жители от щата Оахака са се преместили да живеят в САЩ и са една от най-многобройните групи, останки от древните местни индиански племена, заедно със сапотеките и триките. Големи миштекскимищекски агрегации се наблюдават в граничните градове като [[Тихуана]], [[Сан Диего]] и [[Тусон|Тюсън]]. Днес миштекскитемищекските общности са пример за транс-националнитранснационални или транс-граничнитрансгранични населения поради факта, че независимо от преселението си поддържат връзка с основната култура и пазят традиционните си корени.
== Племенна йерархия ==
[[Файл:Codex Zouche-Nuttall Mixtec British Museum 20050108.jpg|мини|КодексКодексът ''„Суче-Нутталл“Нуттал“'', показващ мищекско писмо, днес в [[Британски музей|Британския музей]].]]
МиштекитеМищеките имат организирана държава, писменост и исторически извори (кодекси), които спомагат за изследване не само на тяхната история, но и тази на съседните им племена. В териториите заемани от миштекитемищеките преди нашествието на испанските конкистадори съществува йерархична структура, при която най-високо е '''вождът''' („касик“ на испански ''casique''), който на местния език се нарича '''яа тнух''' и произлиза от най-чиста царствена кръвна линия. По-ниско стоящи са произлизащите от семейството на вожда – племенници и братовчеди, '''тай тобо''', следвани от дворяните и служителите в двора – '''тай юку''', а на дъното на йерархията са селяните – '''тай ситундаю'''<ref name="Marcus">Joyce Marcus and Kent Flannery, „The Postclassic Balkanization of Oaxaca“, '''The Cloud People...''', pp. 220 – 226</ref>. Новият режим на колонизаторите оставя някои от племенните първенци да администрират земите и „признава“ титлите им.<ref name="Marcus"/>
== Поминък и занаяти ==
[[Файл:Snailshellpend-mixtec.jpg|мини|„Златен охлюв“. Накитът датира между 900 – 1250 от н.ег. Намира се в музея ''„Дъмбартън Оукс Мюзиъм“'' във [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]] („Dumbarton Oaks Museum“, Washington, DC)]]
Основен поминък на миштекитемищеките е [[селско стопанство|селското стопанство]] – [[земеделие]] и [[животновъдство]]. С развитие на цивилизацията и основаване на постоянни селища се развиват специализираните професии и [[занаят]]ите. Едновременно с това се развива жреческата прослойка; жреците били задължително [[целибат]]и и [[вегетарианство|вегетарианци]], нямали никакви външни контакти освен дейностите в храмовите комплекси с допир до хората. МиштекскиМищекски майстори занятчии изработват образци на изкуството от [[камък]], [[дървесина|дърво]] и [[метал]]и и са били добре познати из цяла древна Мезоамерика. В днешните градове на щата Оахака се намират много местни занятчии, които пресъздават образци от древната миштекскамищекска култура. Особено ценена е [[керамика]]та, която е повлияна от [[сапотеки]]те. Други обекти на местното изкуство включват малки фигурки на животни и хора, богато украсени с [[мънисто|мъниста]] и [[паети]].
== Източници ==
|
