Векът на Луи XIV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 3:
 
== Френско издание ==
През 1714 г. младият Франсоа Волтер посещава двора на [[Луи XIV|Луи ХІV]] и според някои автори още тогава започва подготовката за бъдещата си книга.<ref>Jean Orieux, ''[https://archive.org/stream/voltaire00orie#page/28/mode/2up Voltaire]'', New York 1979, p. 29</ref> Дълго време той не се решава да започне, защото се опасява, че няма да живее достатъчно дълго, чаза да я завърши. Все пак, вероятно около 1739 г., той написва първите глави, неодобрени обаче от управляващите. Когато е назначен за придворен [[Историография|историограф]], той разполага с над 200 тома с информация - оригинални документи, публикувани и непубликувани [[Спомени|мемоари]], някои от които недостъпни за повечето историци и до днес.
 
Волтер гледа на историята като типичен представител на [[Просвещение|Просвещението]]. Той приема, че съществуват различни "велики епохи" - на [[Александър III Македонски|Александър Велики]] и [[Перикъл]], на [[Юлий Цезар|Цезар]] и [[Октавиан Август|Август]], на италианския [[ренесанс]]. Четвъртата и най-великата епоха е на Краля-слънце - Луи ХІV.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', София 2015, т. 1, с. 15</ref> Според автора най-силните черти от неговото управление са: уреждането на държавата (с подчертаната роля на [[Жан-Батист Колбер]]), разцветът на литературата и изкуствата, разширяването на границите на кралството, създаването на силна армия, способна да воюва сама срещу цяла [[Европа]]. Волтер е положителен към качествата на много личности от обкръжението на Луи ХІV, на които други автори гледат със съмнение - [[Франсоаз-Атенаис, мадам дьо Монтеспан|мадам дьо Монтеспан]],<ref>''Пак там'', т. 2, с. 13-14</ref> [[Франсоаз д'Обинье, маркиза дьо Ментнон|мадам дьо Ментнон]], незаконните му синове. Не е така висока оценката му към министъра на войната [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|Лувоа]].