Велика България (политическа концепция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
махам твърдения без източник
Ред 20:
 
== Граници и история ==
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] – 111 000 кв. км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]. Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава.
 
Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава. С обособяването на [[Сърбия|Сръбското княжество]] в [[Османска империя|Османската империя]] след [[1830]] г. започва усилена инвазия на съседните на българския балкански народи за откъсване на земи от българското землище и присъединяването им към техните държавни територии, съпроводено от политика на асимилация, [[етническо прочистване]], на икономически, културни, верски и физически репресии, стигащи до [[геноцид]]{{Източник}}.
 
Българите, с изграждане на народното само[[съзнание]] през [[Възраждане]]то, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[сърби]]те не срещат ожесточена съпротива при навлизането си в [[Поморавие]]то и дори успяват да привлекат част от населението на своя страна срещу Османската империя, то по-късно в борбите срещу [[гръкомани|погърчването]] и за независима Църква борбата е яростна, а във [[въстание|въстанията]] срещу [[турци]]те и [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] е пролята кръвта на стотици хиляди българи.
Line 52 ⟶ 50:
 
[[Файл:Bulgaria 1915-1918.jpg|мини|250п|ляво|България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война]]
[[Файл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|ляво|250п|България – административно деление през Втората световна война]]Реализацията на така обрисуваната доктрина започва да се струва възможна с постигането на първите големи победи на българската войска в Балканската война. ТогаваПървият пропагандатаход дорив видоизменяизпълнение на Великобългарската директива е рефренаотхвърлянето на химнатурското „Шумипредложение Марица“за мир в „Марш,октомври марш,1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е наш!“,изпълнена аи сеатаката говори,е чепроведена вечена е17 – готова18 поръчанатаноември от(4 – Фердинанд5 калясканоември застар парадастил). вЛошо планираната и зле осигурена операция води до масови жертви и успешно отразяване на удара от турските Константинопол{{Източник}}части.
 
Първият ход в изпълнение на Великобългарската директива е отхвърлянето на турското предложение за мир в октомври 1912 и заповедта на двореца до генерал Радко Димитриев да атакува Чаталджанската укрепена линия и да напредне към Цариград. Заповедта е изпълнена и атаката е проведена на 17 – 18 ноември (4 – 5 ноември стар стил). Лошо планираната и зле осигурена операция води до масови жертви и успешно отразяване на удара от турските части.
 
Следващият знаков ход е заповедта на Фердинанд за „демонстративната“ атака в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. срещу сръбските и гръцки части, за да може да преговаря от позиция на силата за съдбата на Македония, с което започва Междусъюзническата война, завършила с „първата национална катастрофа“.
Line 65 ⟶ 61:
Сключените договори в 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция следват именно курса на смяна на политическата доктрина.
 
Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни. Цар Борис III е напълно наясно с невъзможността Третият Райх със силите на Оста да спечели войната без подкрепата на СССР{{Източник}}. Царят иска предварително връщане по Договор с Румъния на част от Добруджа, нещо което съюзниците ще зачетат след края на войната, и неучастието на български войски в преки бойни действия срещу съюзниците, както се бият унгарските, румънските и финландски армии, а въвеждането им с жандармерийски функции в Сърбия, Поморавието, Беломорието и Македония. Връщането на Южна Добруджа при договорените условия всъщност е генерално отстъпление от доктрината, защото става срещу репатриране на цялото коренно българско население от Северна Добруджа и безапелационното предоставяне на земи, смятани за изконно български, на съседна Румъния. Останалото, като повторното присъединяване на [[Беломорска Тракия|Беломорието]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то, са тактически действия в отговор на условията на епохата, които само по съпътстващата ги реторика имат общо с доктрината.
 
Плах опит за възраждането ѝ е проектът за Балканска федерация след края на войната, в която Димитров и Коларов се надяват с благословията на Сталин, като негови верни лица, да доминират над сърбите и другите славяни на полуострова, а при успех на комунистите в Гражданската война в Гърция, евентуално и там. Такава идея след договорките в Ялта, които СССР и Западът спазват стриктно, е пълна химера и тя съвсем скоропостижно е изоставена.