Велика България (политическа концепция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
махам твърдения без източник |
||
Ред 20:
== Граници и история ==
В границите на ''Велика България'' обикновено се включват териториите на: днешната Република [[България]] – 111 000 кв. км, [[Северна Македония|Вардарска Македония]], [[Егейска Македония]], [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], [[Източна Тракия|Одринска Тракия]], [[Северна Добруджа]], [[Тимошко]] и [[Поморавие]]то със [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]. Тук се развиват българското [[Възраждане]] и националноосвободителни борби за освобождение и обединение на българския народ в една държава.
Българите, с изграждане на народното само[[съзнание]] през [[Възраждане]]то, дават все по-силен отпор на тези действия и докато в началото [[сърби]]те не срещат ожесточена съпротива при навлизането си в [[Поморавие]]то и дори успяват да привлекат част от населението на своя страна срещу Османската империя, то по-късно в борбите срещу [[гръкомани|погърчването]] и за независима Църква борбата е яростна, а във [[въстание|въстанията]] срещу [[турци]]те и [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] е пролята кръвта на стотици хиляди българи.
Line 52 ⟶ 50:
[[Файл:Bulgaria 1915-1918.jpg|мини|250п|ляво|България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война]]
[[Файл:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|ляво|250п|България – административно деление през Втората световна война]]Реализацията на така обрисуваната доктрина започва да се струва възможна с постигането на първите големи победи на българската войска в Балканската война.
Следващият знаков ход е заповедта на Фердинанд за „демонстративната“ атака в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. срещу сръбските и гръцки части, за да може да преговаря от позиция на силата за съдбата на Македония, с което започва Междусъюзническата война, завършила с „първата национална катастрофа“.
Line 65 ⟶ 61:
Сключените договори в 20-те години – Моллов-Кафандарис с Гърция и Ангорският договор с Турция следват именно курса на смяна на политическата доктрина.
Рефлексиите във времето на Втората световна война са по-скоро пропагандни. Цар Борис III
Плах опит за възраждането ѝ е проектът за Балканска федерация след края на войната, в която Димитров и Коларов се надяват с благословията на Сталин, като негови верни лица, да доминират над сърбите и другите славяни на полуострова, а при успех на комунистите в Гражданската война в Гърция, евентуално и там. Такава идея след договорките в Ялта, които СССР и Западът спазват стриктно, е пълна химера и тя съвсем скоропостижно е изоставена.
|