Иван Александър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вр.
Редакция без резюме
Ред 61:
Според нови изследвания на архимандрит Павел Стефанов от [[Шуменски университет|Шуменския университет]] първият събор не е проведен срещу богомили, каквито няма в Търново през XIV век, а срещу хора, скъсали с църквата и морала по време на епидемията от [[бубонна чума]]. Предполагаема цел на втория събор е да нанесе удар върху евреите, като ги обвини в разпространение на чумата и освободи царя от изплащане на дълговете си към тях.
 
Търговските отношения с [[Венеция]], [[Дубровник]] и [[Генуа]], както и просветният живот по времето на Иван Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. От личната библиотека на царя са запазени: [[Лаврентиев сборник|Лаврентиевият сборник на Иван Александър]] от [[1348]] г., Кукленският псалтир, наречен „Песнивец“ от [[1337]] г., [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Лондонското четвероевангелие]] от 1355 – 56 г., Апостол с тълкувания, два преписа на Троянската притча и др. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист в Житието на св. [[Теодосий Търновски]] и в Песнивеца. Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската [[архитектура на Търновската художествена школа|архитектурна]] и [[живопис на Търновската художествена школа|живописна]] школа.
 
[[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]] „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и [[Кремиковски манастир|Кремиковският манастир]] „Св. Георги Победоносец“ са основани от царя, който е ктитор и на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Атон]], Синаитския манастир в Парория и [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]]. [[Преображенски манастир|Преображенският манастир]] „Св. Преображение Господне“, недалече от Велико Търново, е основан с подкрепата на царя и на втората му жена – царица Теодора-Сара, и сина им Иван Шишман, за което остава известен и като Сарин или Шишманов манастир. След [[1344]] г., когато царят утвърждава властта на българската държава в [[Родопи]]те, [[Бачковски манастир|Бачковският манастир]] става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след [[1344]] г. построява няколко нови сгради към него.