Костурски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
* Перфект, образуван чрез ''имам'' и страдателно причастие – ''То̀й ѝма писа̀но''.
* Частицата за бъдеще време в северните области на говора е ''ке'', а в южните – ''за'' (вероятно заемка от [[гръцки език]]).
* Глаголите от първо и второ спрежение имат окончание'' -а'' за първо лице, сегашно време – ''но̀са'', ''сѐйа''.<ref>{{cite book | title = Българска диалектология | last = Стойков | first = Стойко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2002 | edition = | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 181 | url = http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#kosturski | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
* Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е [[Жервени]].<ref name="Notes on the Dialect of Zhèrveni.114">{{cite book |title= Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2 |last= Koroloff|first= Larry Labro|authorlink= Лабро Королов|coauthors= |year= 2012|publisher= |location= |isbn= |pages= 114|url= http://slovene.ru/2012_2_Koroloff.pdf|accessdate=3 януари 2015}}</ref> Тази особеност обаче се среща и в някои селища в най-южната част на Костурско като [[Нестрам]] и в [[Костенарията]] ([[Езерец (дем Хрупища)|Езерец]], [[Осничани|Сничени]], [[Жужелци]] и други).<ref name="Костурският говор.28">{{cite book |title= Костурският говор |last= Шклифов|first= Благой|authorlink= Благой Шклифов|coauthors= |year= 1973|publisher= |location= София|isbn= |pages= 28|url= |accessdate=}}</ref>
== Литература ==
* [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на село Тиолишча (Костурско). Прилози МАНУ, 4, 1979, №2, 5 – 16.
* Видоески, Божидар. Тиолишта (Общеславянский лингвистический атлас 109). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 775 – 782.
| |||