Шумер: Разлика между версии

 

=== Археологически разкопки и разкрития ===

 

== История ==

[[Файл:Gudea of Lagash Girsu.jpg|мини|ляво|Статуя на Гудея, принц на Лагаш]]

{{Месопотамски цивилизации}}

Първите шумерски [[Селище|селища]] възникват преди около 4 хил.г. пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град има свой управник – [[цар]] или [[жрец]] и свое [[божество]]. Най-големите такива градове-държави са [[Ериду]], [[Нипур]], [[Киш]], [[Лагаш]], [[Урук]], [[Ур]] и [[Ума]].

 

В средата на II хил. пр.н.е. Шумер е погълнат от разширяващата се [[Вавилон]]ска империя. С движението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.

 

Първоначално шумерите изграждат своите постройки от тръстика, като впоследствие я заменят с неизпечени [[Глина|глинени]] [[тухли]] ([[кирпич]]).

 

С течение на времето храмовете и дворците се отделят в отделни сгради, което говори за отделяне на религиозната власт от царя и преминаването ѝ в жреческото [[съсловие]].

 

[[Файл:Cuneiform_script2.jpg|мини|Глинена табличка с клинообразно писмо]]

Шумерската писменост възниква през [[4 хилядолетие пр.н.е.|4-тото хил. пр.н.е.]] и е най-ранната известна форма на писменост след датираната към 5600 – 5300 г. пр. Хр. [[Дунавска протописменост]]. Шумерският [[Клинописно писмо|клинопис]] е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинена плочка или друга глинена повърхност. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна, каквато е в [[Древен Египет]]), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се разпространява по цялото Междуречие (Месопотамия) и става основната форма на писменост на древните народи от [[Близък изток|Близкия изток]]. <ref name="meyer" />

 

В резултат на появата на клинописната писменост възникват и първите училища. В средата на [[3 хилядолетие пр.н.е.|3-тото хил. пр.н.е.]] на територията на Шумер е развита мрежа от училища за обучение по четене и писане. Първоначално целите на обучението са свързани с необходимостта от писари за стопански и административни цели, а по-късно училищата се превръщат в литературни центрове, в които се преписват и създават нови литературни произведения.<ref>[http://library.gspi.am/wp-content/uploads/2016/02/Shumer.pdf Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 17 – 19.]</ref>

 

В шумерските училища се обучават само момчета, произхождащи от заможни семейства. Начело на училището стои „уммия“ (знаещ човек, учител), който се нарича и „баща на училището“. Учениците се наричат „синове на училището“. Сред преподавателите има учител по рисуване, по шумерски език, наставник, следящ за дисциплината. Курсът на обучение се провежда по две основни програми – едната се фокусира върху науката и техниката, а другата – върху литературата и развива творческите способности.<ref>[http://library.gspi.am/wp-content/uploads/2016/02/Shumer.pdf Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 19 – 21.]</ref>

 

За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „[[Епос за Гилгамеш|Епосът за Гилгамеш]]“ – сборник от шумерски [[легенда|легенди]], преведен и на [[акадски език]]. Табличките с епоса са открити в [[библиотека]]та на цар [[Ашурбанипал]]. В него се разказва за легендарния цар на [[Урук]] [[Гилгамеш]], за свръхсилния див [[Енкиду]] и за търсенето на Гилгамеш на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца [[Ут-напищи]], спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег от [[Библия]]та.

 

Този разказ за сътворението предшества във времето [[митология|митологичните]] [[легенда|легенди]] на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава „Битие“ на [[Библия]]та.

 

[[Файл:Fragment_Bau_Louvre_AO4572.jpg|мини|Изображение на шумерската богиня Лилиту]]

Наред с писмеността, шумерите изобретяват и [[Шейсетична бройна система|шейсетичната система]] на изчислението и отмерват [[време]]то с минути и [[час]]ове по същия начин, както се отмерва и днес. Тяхната [[календар]]на [[година]] обаче се състои от 360 дни (отново 6 по 60).

Шумерите са също и първите астрономи, наблюдаващи и именуващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.

 

Някои от своите божества шумерите и акадците транспонират върху звездното небе – седемте познати за тях планети и част от [[неподвижните звезди]]. Слънцето според тяхната религия е еманация на бог [[Уту]] (ак. [[Шамаш]]). В планетата [[Меркурий (планета)|Меркурий]] своето астрално проявление има пък богът на писмеността и мъдростта – [[Набу]]. Във [[Венера (планета)|Венера]] – богинята на любовта и красотата [[Инана]] (ак. [[Ищар]]). В [[Марс (планета)|Марс]] – богът на войната [[Нергал]]. [[Юпитер (планета)|Юпитер]] пък е бог [[Мардук]], а [[Сатурн (планета)|Сатурн]] олицетворява [[Нинурта]] – богът на постоянството, издръжливостта и победата. Наред с тези божества шумерите се кланят и на богове, властващи над различни природни стихии. [[Ану]], богът на небето, както много от урановите божества, е [[deus otiōsus]], отстъпил креативността и водещата роля в култа на своя син, атмосферния бог [[Енлил]] (вж. задължително съответните раздели при М. Елиаде, Трактат по история на религиите). [[Енки]] – бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите. Друга божествена фигура е и условно наричаната Богиня – Майка, позната в различни хипостази ([[Нинхурсанг]], [[Нинмах]]; [[Аруру]]) и други.

 

Шумерите имат първоначално само пехотна войска, въоръжена с [[копие|копия]], [[щит]]ове и [[шлем]]ове. С времето армията става професионална. При изненадваща атака тази добре обучена войска цели да отблъсне нападателите по възможност преди да се стигне до мобилизиране на населението (и съответно нарушаване на стопанските дейности).