Шумер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 38:
=== Археологически разкопки и разкрития ===
[[Файл:Ur from the Air.jpg|мини|ляво|Разкопки на [[Ур]] от британските археолози, [[1927]] г., въздушна снимка]]
Проучването на археологически обекти от времето на шумерската епоха започва с първите разкопки по разказите на Тело през 1877 г. от екип, събран от Ернест дьо Сарзек, тогава [[френски]] [[консул]] на [[Басра]]. Множеството административни плочки и възпоменателните текстове, които той разкрива при много трудни условия на работа, предоставят богата документация на пионерите при дешифрирането на шумерските надписи. Американските разкопки на древния град [[Нипур]], започнати през 1889 г., донасят допълнителна документация и информация на шумерски език, по-специално многобройните училищни плочки, позволяващи доближаване до културата на Шумер. Впоследствие строителни обекти се отварят и на други шумерски обекти: Бисмая (древен Адаб), Фара (Шурупак), след това по-големи обекти, като Варка ([[Урук]]), откъдето немски екипи започват да разкопават през 1912 г., след това по-редовно след 1928 г., и [[Ур]], където английските екипи на [[Леонард Уули]] действат от 1922 г., докато за кратко разкопават съседния сайт Ел-Обеид. Работата на дьо Сарзек в Тело е продължена с много прекъсвания от други екипи до 1933 г. Знанията за Шумер бързо напредват. Урукските работни места позволяват да се върнем към произхода на южните месопотамски държави и тяхната писменост. Тези на Ур са белязани от най-зрелищните археологически открития, извършени на шумерски обекти, тези на [[цар]]ските [[гробница|гробници]]. През 30-те години н 20-ти век екипи от Ориенталския институт в [[Чикаго]] претърсват обекти в региона [[Дияла]], където идентифицират сайтове, свързани с шумерската цивилизация, въпреки че са разположени извън Шумер, Хафадже и Тел Асмар ([[Ешнуна]]). Невъзможно е да се пренебрегне един от най-тъжните аспекти на разкопките от този период поради разрушението, причинено на сградите: повторните тайни разкопки на места, където екипите на археолози отсъстват между два периода на редовни проучвания.
След 1945 г. са проучени нови обекти: Абу Шахрейн ([[Ериду]]), където е ексхумиран най-старият известен паметник в южна Месопотамия, Тел Укейр, Абу Салабих, Тел Сенкерех ([[Ларса]]) и Тел ел-Оуели, където френски екип, ръководен от Жан-Луи Уо открива най-старото известно шумерско село. Наземните проучвания, проведени от Робърт Маккормик Адамс, подкрепени от други изследователи, позволяват да се разбере по-добре историята на заселването на Южна Месопотамия<ref>J.-L. Huot dans Sumer 1999-2002, col. 93-95.</ref>. Политическите сътресения, които [[Ирак]] преживява от началото на 1990-те години - [[войната в Персийския залив]] през 1990 г. и американската инвазия през 2003 г., слагат край на продължителното проучване на шумерските обекти и тайните разкопки, които може да са извършени там, влошават състопянието на много обекти и паметници. Тъй като те престават по времето, когато археологическите проучвания започват да се разширяват от техническа и методологична гледна точка с появата на нови области на изследване (археозоология, палинология и др.), тези разкопки рядко засягат ежедневието на обикновените хора. Следователно те до голяма степен документират живота на монументални квартали, някои жилищни райони и почти липсват селски обекти. Единственото открито наскоро археологическо проучване е това, основано на сателитни изображения<ref>Jason Ur, « Southern Mesopotamia », dans Daniel T. Potts (dir.), A Companion to the Archaeology of the Ancient Near East, Chichester, Blackwell Publishers, coll. « Blackwell companions to the ancient world », 2012, 1445 p. (ISBN 978-1-4051-8988-0, notice BnF no FRBNF43626433), p. 533-555</ref>.
=== Изучаване на епиграфските източници ===
{{раздел-мъниче}}
| |||