Георги Христов Маламата: Разлика между версии

'''Георги Христов Златков ''', известен като '''Маламата''' или '''Малама''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.62</ref> е български [[хайдути]]н и революционер.

Маламата е роден в [[Смолян|пашмаклийското]] село Горно Дерекьой, тогава в Османската империя, днес [[Момчиловци]], [[България]]. Става хайдутин и хайдутува в Родопите и Беломорието с капитан [[Петко войвода]]. След Руско-Турската Освободителна война се преселва в [[Станимака]], Източна Румелия.

В началото на юни 1895 година Петко войвода и Георги Христов като членове на ръководството на Пловдивския македонски комитет, набират в Станимака доброволци за чета. Така Маламата оглавява Станимашката чета, формирана в Пловдив и въоръжена с 8000 лева от [[Пловдивско македоно-одринско дружество|Пловдивското македоно-одринско дружество]]. С нея Маламата участва в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция на Македонския комитет]], взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик [[Тома Давидов]].<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 290.</ref> Окончателно четата е окомплектована в село [[Лъджене]], и оттам минава границата и достига [[Лещен]], Неврокопско. Оттам четниците преминават в Либяхово. Тя наброява 73-ма души, като преобладават изселници от Македония. Научавайки за появата на четата, башибозук от Неврокоп тръгва за да я пресрещне към [[Либяхово]]. В разразилото се сражение четата е напълно разбита от превъзхождащия я противник. Една малка част от четниците успяват да си пробият път, след което през Пирин се завръщат и в България. В боя на 20 юли загива войводата Георги Маламата.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30, 179.</ref> Местните хора в Либяхово го запомнят като „дядо Георги Маламата“. След 2- – 3 дена либяховци го погребват в местността Шипката и оттогава мястото се нарича „Маламов гроб“.