Марко Фу: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Форматиране на препратка
м Bot: Automated text replacement (- с 17 + със 17)
Ред 31:
Фу става професионалист в снукъра през [[1998]] г. и още през същата година достига до финал на [[Гран При (снукър)|Гран При]]. Това, както и представянето му през следващите 2 сезона бързо го изпращат в челото на [[световна ранглиста по снукър|световната ранглиста]]. Така той достига до 15-та позиция през [[Сезон по снукър 2001/2002|сезон 2001/02]]. През следващия сезон Фу не успява да си пробие път по-напред в световната ранглиста и още през следващия сезон бавно започва да изпада от челото на класацията.
 
Преди началото на [[Световно първенство по снукър през 2006|Световното първенство през 2006 г.]] има сериозни съмнения за излизането на Марко Фу от топ 32 на световната ранглиста, тъй като в първия си мач на първенството Фу има за съперник [[Алан МакМанъс]], класиран на 12-то място през [[Сезон по снукър 2005/2006|сезон 2005/06]]. За изненада на публиката Марко Фу прави най-доброто си представяне в [[Театър Крусибъл]] като достига до полуфиналите на първенството. Той е и единственият квалификант достигнал до полуфинала на това първенство. По пътя си Фу отстранява [[Алан МакМанъс]] с 10 на 3 [[фрейм (снукър)|фрейма]], [[Стивън Магуайър]] с 13 на 4 [[фрейм (снукър)|фрейма]] и поставяния на 2-ро място в предварителната ранглиста преди началото на мача, [[Кен Дохърти]] с 13 на 10 [[фрейм (снукър)|фрейма]]. На полуфинала Марко Фу играе срещу [[Питър Ебдън]] и техният мач се превръща в един от най-оспорваните на цялото първенство. Ебдън повежда в този мач с резултат 15 на 9, но Фу печели следващите шест [[фрейм (снукър)|фрейма]] и изравнява. В крайна сметка мачът е решен в последния възможен 33-ти [[фрейм (снукър)|фрейм]]. Марко Фу отпада от Ебдън ссъс 17 на 16 [[фрейм (снукър)|фрейма]].
 
Доброто представяне на Марко Фу продължава и през [[2007]] г. като отново след 9 години успява да достигне до финала на [[Гран При (снукър)|Гран При]]. Този път Марко не пропуска своя шанс и успява да победи "ракетата" [[Рони О'Съливан]] с 9 на 5 [[фрейм (снукър)|фрейма]] и по този начин да спечели първия си ранкинг турнир в своята кариера.