Добротица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
не са нужни кавички
Етикет: Връщане
Ред 29:
Според Георги Атанасов генуезкият флот успява да изтласка българите от делтата на р. Дунав (градовете Искача, Нуфъру, Тулча и Енисала били загубени) с помощта на татарските бегове.<ref>[https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Atanasov_Dobrudzjanskoto_despotstvo.pdf Георги Атанасов „Добруджанското деспотство“, 2009 г., стр.99]</ref> Това поставя началото на един почти 15-годишен постоянен конфликт. Серия генуезки нотариални актове и документи от септември 1373 г. до 1382 г. илюстрират продължителни и ожесточени морски битки на Добротица с генуезките кораби. Според нотариален акт от 18 септември 1373 г. Добротица и българите са посочени като заклети врагове на Генуезката република, които вече застрашават самата крепост Ликостомо – главната твърдина на Републиката по западното Черноморие. Корабите на Добротица многократно успяват да повредят, а дори и да пленят генуезки галери, което свидетелства за сериозните възможности на деспота.<ref>[https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Atanasov_Dobrudzjanskoto_despotstvo.pdf Георги Атанасов „Добруджанското деспотство“, 2009 г., стр.110]</ref> Впечатляващо е, че Добротица се явява единственият документиран български владетел, който ползва флотилия, за да води битките си и да защитава интересите си. При това, изправяйки се срещу една от най-големите морски сили за периода и вземайки предвид факта, че България няма никакъв исторически опит в строителството и управлението на големи морски съдове, още повече на военни галери. Също така е забележително, че сравнително ограниченото по територия Добруджанско деспотство успява да издържи военно и икономически войните с много по-богатата и силна Генуезка република.
 
За опасния флот на добруджанския деспот и наказателните му акции срещу генуезците научаваме и от генуезки ръкописи, които свидетелстват, че Добротица притежава боеспособна флота, която успешно се бие с тях и пленява генуезки галери.<ref>Васил Гюзелев Иван Божилов, История на Добруджа II том, изд. Фабер, Варна 2004, стр.228,237,238</ref> Атакува техния форпост в Ликостомо в [[Буджак]] на най-северния ръкав отвъд блатата на [[Делта на Дунав|делтата на Дунав]] и го подчинява на Варненската епархия. От своя страна Генуа решава да блокира по море всички доставки и търговски канали на Добруджанското деспотство, а реакцията от страна на Венеция не закъснява. През февруари 1384 г. Сенатът на Венеция изпраща предупредителна нота до генуезкия дож да вдигне блокадата и да осигури достъп на венецианските кораби до черноморските български пристанища. Исканията не са изпълнени и войната се интернационализира. Добротица не остава безучастен, а се стреми с всички усилия да пречи на генуезките планове. През пролетта на 1383 г. в Добруджанското деспотство пристига венецианският байло на о. Тенедос – Дзанаки Мудацо (''Zanachi Mudazzo''), който приема предложението на Добротица и му се притичва на помощ с една галера.<ref>[https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/G_Atanasov_Dobrudzjanskoto_despotstvo.pdf Георги Атанасов „Добруджанското деспотство“, 2009 г., стр.111]</ref> Според договора от Торино от 29 август 1381 г. въпросният Дзанаки Мудацо трябва да срине венецианските укрепления и да предаде острова на Генуа. Той обаче отказва и две години успешно, без помощ от Венеция, удържа генуезките морски атаки. Едва през пролетта на 1383 г. прекратява съпротивата, предава Тенедос на генуезците, но вместо да се завърне във Венеция той съоръжава с всичко необходимо една галера и акостира при Добротица. Тук се радва на добър прием и в продължение на две години без съмнение съдейства в голяма степен за подсилване на фортификациите и флота на Добруджанското деспотство. През 1384 г., навярно под натиска на дожа и сената, Добротица е принуден да го изпрати като пленник във Венеция, където Мудацо е осъден за неспазване на заповед. По документите на венецианския съвет съдим обаче, че блокадата продължава. Най-вероятно след 1384 г. Добротица вече води предимно дефанзивна война, тъй като липсват сведения за големи погроми над генуезки галери, както в периода 1373-1376 г. Освен това след победата си над Венеция във войната от 1381 г. Генуа вече е способна да съсредоточи повече кораби в делтата на Дунав и по Черноморието. Въпреки това капитулация или пък примирие няма, а за това свидетелства мирният договор, който синът на вече починалия Добротица – [[Иванко (деспот)|Иванко]], подписва на 27 май 1387 г.
 
Добротица, подобно на цар [[Иван Страцимир]], отделя своите владения от юрисдикцията на Търновската патриаршия и ги подчинява на Цариградската патриаршия.