Кръстоносен поход: Разлика между версии

 

== Исторически контекст ==

Демографските механизми в държавите и народите от [[Западна Европа]] генерират обществената прослойка на [[феодал]]ните католически професионални войници – представителите на тази елитна прослойка са познати през историята като [[рицар]]и. Тези воини, както и свободното селячество и настроените към бунтове и насилия крепостници, представлявали опасност за властта и благосъстоянието на едрите феодали и ангажирането им с кръстоносните походи представлява в известен смисъл отдушник за тяхната агресивност, като същевременно ги отклонявало от „изпадане“ в [[ерес]] и от участие в еретически движения, [[въстание|въстания]] и други нежелани от църквата прояви на [[анархия]]. Според някои автори<ref>Ришар, Ж. ”История на кръстоносните походи"</ref> Западна Европа достига критичен праг на населението за първи път след [[Римската империя|римската]] [[античност]], което „прелива“ и трябва да се канализира според необходимостите на управляващия елит. Не бива да се пропуска, че немалко от тези европейци са обезнаследени [[благородници]], за които походите са авантюри за реализация във [[Феодализъм|феодалното право]] и завладяване на нови владения.

[[Файл:Pope Alexander II.jpg|мини|160px|[[Александър II (папа)|папа Александър II]]]]

 

[[Източно-западна схизма|Източно-западната схизма]] като политическо разделение на [[Християнска църква|християнската църква]] е резултат от един по-дълъг период на отчуждаване между християнския Изток и Запада. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомагат и вече съществуващите разлики между западната и източната църква, папата променя вече съществуващите и потвърдени истини и утвърдени за достоверни [[Догма|догми]], обреди и организация, изяснявани на седемте [[Вселенски събор]]а (период от 325 г. и последен през 786/787 г.). Кръстоносните походи са удобен политически, идеологически и силов метод за ликвидиране на [[схизма]]та с ликвидиране на субекта ѝ от византийска страна. Според ''Киндер и Хилгеман'' две духовни течения придават импулс и мощ на кръстоносното движение:

* Идеята за [[поклонничество]] в [[Светите земи]];

 

В крайна сметка папата в Рим не би отказал създаване на световна католическа империя чрез възстановяване на древните римски граници. От това произтича съществена финансово-икономическата изгода дори само от приходите от поклонници до светите за християнството места. Смесването на тези тенденции поражда кръстоносните походи, романтично и наивно представляващи желанието на западноевропейското християнство да спаси източноевропейското от мюсюлманите.

Кръстоносните походи са много повече от завоевателна кампания, но за местното население в териториите, обект на кръстоносната агресия, те са именно бедствие, вражеско нашествие, което не се спира пред никакви морални ограничения. Спрямо неверниците [[морал]]ът липсва – като регулирана от религията и образованието духовно-поведенческа норма, той е модифициран негативно.

 

[[Файл:Alexios I Komnenos.jpg|мини|160px|[[Алексий I Комнин]]]]

 

След смъртта на [[Василий II Българоубиец]] от [[Централна Азия]] се задава [[Арабско-ислямски завоевания|заплахата на мюсюлмански]] [[сунити|сунитски]] номадски племена. Едно от тези племена, [[селджуци]]те атакува непрестанно [[Византийска империя]]. В [[битката при Манцикерт]] през 1071 г. по-голяма част от имперската войска бива разбита от мюсюлманите и един от съимператорите [[Роман IV Диоген|Роман Диоген]] бива пленен. Поради тази загуба византийците се виждат принудени да отстъпят по-голяма част от [[Мала Азия]] на тюрксите племена, които оформят своите [[малоазийски бейлици]]. От друга страна, мюсюлманите също напредват на юг, към [[Сирия]] и [[Палестина]]. Един след друг градовете по източното [[Средиземноморие]] падат в ръцете им и през 1079 г. влизат в светия град за три религии, [[Йерусалим]]. Няколко години по-късно в Йерусалим като завоеватели влизат войските на [[Фатимиди|Фатимидския халиф]], врагове на селджуците. Това развитие на събитията окончателно шокира християнския свят, а ислямската забрана за поклонничество до Гроба Господен предначертава историята на следващите векове.

[[Файл:BlUrban_II.png|мини|150px|ляво|[[Урбан II]]]]

 

Алексий изпраща предложенията си до папа [[Урбан II]], който вижда в ситуацията удобен шанс да прекрати схизмата и да подчини притиснатия Константинопол на своята власт. Урбан II вече е показал склонността си за намеса в проблеми на светската власт, когато призовава за забрана на всякакви военни действия от петък вечер до понеделник сутрин под заплаха от [[Анатема|отлъчване от църквата]] с всички произтичащи от това последствия.

 

 

== Походи ==